Лазар Цинзов

web | Село Добърско

Лични имена. Името на дадено лице е негово собствено лично име. През различни периоди от историята в Добърско са се употребявали едни или други лични имена за жени и за мъже. Разнообразието им е голямо. Славянобългарите са имали допир с много други народностни групи, та при тоя допир и общувания се е извършвала обмяна и на собствените лични имена. За произхода на едни и днес може да се каже: Името Радослав е старославянско, Аспарух е старобългарски вожд, Павел е гръцко-латинско, Виктор има латински произход, Кирил е гръцко, Мария е от еврейски...

Употребявали са се в близкото и в по-далечното минало в Добърско лични имена на жени и на мъже, които през 19. и 20. век не се откриват в разните списъци. Например: Пройчо ^{(Иванов 1970: 509)}, Радивой, Стамо, Йовица. В турски списък (Извори 1994: 200) от 1576 г. от вписаните 13 лични имена - има такива, които се употребяват, но и такива, каквито вече не: Костадин, син на Марко, Илия Слав, Вето поп и Борей, Велю Геро и Милко Макло, Янко нов. (Сред употребяваните и към края на 20. век са личните имена Костадин, Марко, Илия, Велю, Янко.)

В Старата църква (1614 г.) в Добърско сред другите стенописи има и един списък-поменик (Флорева 1981: 196; Цинзов 1994) с имена на ктиторите и техните близки. Сред споменатите петдесет имена има познати и такива, които звучат някак си странно и не се употребяват от местните през 20. век. Познати са имената Димитър, Тодор, Яким, Стоянка, Боянка и някои други, но не са малко и онези, каквито са Хасиа, Гало, Кадо, Керо, Крайно, Гудо, Пройка, Драгана и други.

В текст на надгробен паметник, който приемаме, че е от 18. век, е записано личното име Симо (от Симеон). Предпочитало се е в миналото за имената на мъже така наричаната умалително-гальовна форма със завършека -о, например: Пройчо, Стамо, Геро, Гало, Куло, Бано, Белчо, Стойчо, Бранко, Станко, Стредо, Сладунко и много други.

Както вече се отбеляза, през 19. и 20. век старославянските и старобългарските имена са поограничени и в Добърско преобладават имената: Иван, Петър, Георги, Лазар, Костадин, Борис, Христо, Илия, Тодор, Кръстьо, Димитър, Никола, Васил, Павел, Атанас, Михаил, Спас и други. В местния говор почти всички имена на мъже имат умалителна форма със завършек -е, например: Иван-Ване, Петър-Пене, Георги-Гьоре, Лазар-Лазе-Лане, Костадин-Дине, Борис-Боре, Христо-Ристе и т.н. (При изговор в тези случаи ударението е на първата гласна и никога не е на последната -е, както е в някои западни говори: Ване, Кире, Анте и т.н.)

От имената на жени през 20. век в Добърско преобладават Мария, Елена, Катерина, Петра и много други. В местния говор те също имат и свои форми: Мария-Микя, Елена-Ленка, Петра-Пена, Султана-Султа-Тана и т.н. Разнообразието тук е по-голямо. Сред имената на жени има такива, каквито са плод на склонност към нежност и гальовност. По имена на цветя и птици: Цветанка, Лиляна, Теменужка и други. Помнят се от близкото минало в селото имена: Босилка, Благуна-Гуна, Капина, Ефросия, Кипра, Зъна, Парашкева, Петкана, Мавра, Кераца, Марта, Ракина, Дафа, Сусана, Радуша, Паулина, Злата, Татина, Сеферина, Томана, Линка, Султана, Султа, Игрипина, Севделина, Заваринка, Чева и др. От края на 20. век са: Елеонора, Цветелина, Ива, Пламена, Радмила, Даниела и други от нагласата за съвременност.

Фамилни имена. Името на семейството е негово фамилно име. Едно и също фамилно име може да е на едно или повече семейства с общи родови корени. В Добърско няма случаи едно и също фамилно име да е на семейства, фамилии с различни родови корени.

По произхода си фамилните имена в Добърско са най-различни. Образувани са от лични имена на мъже, от лични имена на жени, от името на някой град, от името на професия, занаят, прозвище и др. Някои показват за социалното положение - бедно или по-заможно е било лицето, по чието име е образувано фамилното име, за народностна принадлежност. Фамилните имена в Добърско са със завършек -ов/ев и -ин (във формата им за мъже). Например: фамилното име Иванов е от личното име Иван. Фамилното име Бунини е от личното име на жена Буна, от името на град Стамбол е фамилното име Стамболов, от името на професията даскал е фамилното име Даскалови, от името на професията поп е фамилното име Попов. От социални групи през определени опериоди от историята на селото са фамилните имена Хаджиеви, Чорбаджиеви, Просякови. От името на упражняван занаят са фамилните имена Ковачеви, Калайджиеви, Мутафчиеви, Самарджиеви, Кацареви. От народностната група на власи, отсядали в селото и пашували стадата си по планинските пасища, е фамилното име Куцомишеви, на семейство цигани е фамилното име Селеминчеви. Фамилното име Кидикови е показателно за това, че в Добърско е имало книжнина, книжовници. От основните занимания на някои от предците са фамилните имена Балакчиеви (Рибарови), Мандарови (биволар-пастир), Ущереви (Овчарови), Челепиеви (Джелепи). От прякори - външни физически белези, са фамилните имена Узунови (дълъг), Тупеви (местната дума тупест), Левентови (от левент, юнак). От прякор, но не по външен белег, а по всепризнатост, са фамилните имена Байкови (байкото), Бабалиови (баба - баща, най-главният). От прякор по народностна принадлежност е фамилното име Гръкови (на пришелец от съседното село Долно Драглище).

Най-многобройна в Добърско е групата на фамилни имена от лични имена. Няколко са по-скорошни, а повечето са старинни. Тази старинност ще се запази, защото новородените деца в Добърско продължават да се записват със старите, наследствените фамилни имена.

АЗБУЧЕН СПИСЪК

на фамилните имена в с. Добърско (1800-2000)¹

1. БАБАЛИОВИ

2. БАЙКОВИ

3. БАЛАКЧИОВИ

4. БЕЛЬОВИ

5. БУДИНИ

6. БУНИНИ

7. БУЧКОВИ

8. ВРАТЕГОВИ

9. ГРЪКОВИ

10. ГУДЕВИ

11. ГУНИНИ

12. ДАСКАЛОВИ

13. ДЖУНЕВИ

14. ДЖУПАНОВИ

15. ДОКЛЬОВИ

16. ЗАРЕВИ

17. ИВАНОВИ

18. КАЛАЙДЖИОВИ

19. КАЦАРЕВИ

20. КИДИКОВИ

21. КОВАЧЕВИ

22. КОЛЬОВИ

23. КОПЕВИ

24. КОРУНОВИ

25. КОРУНЧЕВИ

26. КОСТОВИ

27. КРЪКАЛОВИ

28. КРЪСТАНЧЕВИ

29. КУЦОМИШЕВИ

30. КЪНЧЕВИ

31. ЛАСКОВИ

32. ЛЕВЕНТОВИ

33. ЛИНКОВИ

34. ЛУЧКОВИ

35. МАЗНЕОВИ

36. МАНДАРОВИ

37. МАХЛИОВИ

38. МИЛЕВИ

39. МИЦИНИ

40. МОНЕВИ

41. МУТАФЧИЕВИ

42. МУТЕВИ

43. МУЩРЕВИ

44. НАЙДЕНОВИ

45. НИКОЛОВИ

46. ОВЧАРОВИ

47. ПАПЕВИ

48. ПЕЦЬОВИ

49. ПОПАТАНАСОВИ

50. ПОПОВИ

51. ПОСТОЛОВИ

52. ПРОСЯКОВИ

53. ПУЛИНИ

54. РАДУШИНИ

55. РОЛЕВИ

56. РУНТОВИ

57. РУСКОВИ

58. САМАРДЖИОВИ

59. СЕЛЕМЕНЧИНИ

60. СОЛУНОВИ

61. СТАМБОЛОВИ

62. СТИВАСАРЕВИ

63. ТЕЛЕВИ

64. ТОДОРОВИ

65. ТУПЕВИ

66. УЗУНОВИ

67. УЩЕРЕВИ

68. ХАДЖИЕВИ

69. ЦИНЗОВИ

70. ЧЕЛЕПИЕВИ

71. ЧЕНОВИ

72. ЧЕРГОВИ

73. ЧОРБАДЖИЕВИ

74. ЧУКАЛОВИ

75. ШЕЛКЬОВИ

76. ШУЛКОВИ

Нови фамилни имена, които са се появили в Добърско след 1950 г. (Те са донесени от зетьове на Добърско, дошли да живеят тук.)

77. ГАРГОВИ

78. ЗАХАРИЕВИ

79. МЕКУШИНИ

80. РАШОВИ

81. СТРЕХИНИ

Брой и пореден номер на фамилните имена в Добърско. Общо за двата века (19. и 20.) в селото се споменават 81 (осемдесет и едно) фамилни имена. Повечето са стари местни - 76. Всички те са подредени в азбучен ред. Всяко фамилно име има свой номер. Последните пет са на придошли отвън мъже със свои фамилни имена. Дошли са в селото през втората половина на 20. век. През двете столетия са ставали промени в развитията на отделните родове. В резултат на разните промени почти половината от поменатия общ брой (81) фамилни имена са отпаднали.

Отпаднали фамилни имена. За отпаднали фамилни имена в Добърско през 19. и 20. век се приемат ония, които са се употребявали, но вече не се употребяват и са обречени на забрава. Причините за отпадане на фамилни имена основно са тези:

А) Прекъснати развития. На даден етап от развитието си дадена фамилия остане без мъжка рожба или пък такава има, но не създава семейство, по-нататъшното развитие на фамилията се прекъсва. В подобни случаи от употреба отпада и съответното фамилно име. В азбучния списък на фамилните имена в Добърско (1800-2000 г.) те са с номера: 6, 11, 27, 35, 39, 40, 48, 51, 53, 56, 58, 60, 61, 63, 65, 75, 76.

Б) Изоставени фамилни имена. На даден етап от развитието си няколко от фамилиите в Добърско са изоставили фамилните си имена и са ги подменили с нови. В азбучния списък са с номера: 19, 45, 49, 52, 67.

В) Изселвания. Поради многото изселвания от Добърско, отпаднали са и немалко фамилни имена. В списъка те са с номера: 1, 9, 12, 15, 18, 20, 21, 22, 28, 29, 32, 38, 46, 54, 59, 62, 68, 69, 77.

Общо а + б + в = 41

Запазени фамилни имена в Добърско към края на 20. век. В азбучния списък на фамилните имена поредните им номера и имената са:

БЕЛЕЖКИ

1. Окончанието -ов или -ев на фамилните имена е записано така, както се изговаря в Добърско. [обратно]

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Иванов 1970: Иванов, Й. Български старини из Македония. София, 1970.

Извори 1994: Извори за българската история. Том XVI. София, 1994.

Флорева 1981: Флорева, Е. Старата църква в Добърско. София, 1981.

Цинзов 1994: Цинзов, Л. Ктиторите на Старата църква в Добърско и техните родове. // Родознание (София), 1994, кн. 4.

© Лазар Цинзов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.06.2007
Лазар Цинзов. Село Добърско. Връстник на България. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Лазар Цинзов. Село Добърско. Връстник на България. Пловдив: Хоризонти, 2004.