Лазар Цинзов - Село Добърско (Връстник на България)

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РОДОВЕТЕ В ДОБЪРСКО И РАЗВИТИЯТА ИМ ПРЕЗ 19. И 20. ВЕК

Родословни схеми:
КТИТОРИТЕ НА СТАРАТА ЦЪРКВА В ДОБЪРСКО И ТЕХНИТЕ РОДОВЕ

Фреска от църквата "Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в Добърско (1614) с образите на ктиторите

За жителите на Добърско от края на 16. и началото на 17. век са думите: "В това селище с развит стопански организъм, с широки търговски връзки и с поглед и кръгозор към далечни земи се изгражда през 1614 г. храмът "Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат". Ктиторите са будни и заможни хора." (Флорева 1981: 14).

Назряла била в края на 16. век необходимостта от нова църква в селото. По вид и хубост тя трябвало да бъде като църквите, каквито мъжете на Добърско били виждали в Рим, във Венеция, във Виена, в Дубровник, в Буда, в Светогорските манастири, в Йерусалим и в други далечни земи и градове. Мечтата си населението на Добърско осъществило през началните години на 17. век.

Ктиторите, дарителите на средствата за построяване и зографисване на храма "Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в Добърско са от тогавашните местни търговски родове БОГДАНОВИ, ВЪЛЧЕВИ и УГРИНОВИ. Образите на шестима мъже, главните ктитори, в цял ръст са зографисани на западната стена в църквата: СТАНКО, син Угринов, братята СМИЛЕ и СПАС, синове Вълчеви, ХАСИА с баща си БОГДАН и със сина си БОГДАН ерей.

Имената на ктиторите и имена на техни сродници се срещат в различни текстове на три места в стенописите и върху икони. Родовите схеми на ерей Димитър, на Богданови, Вълчеви и Угринови са съставени по тези поменавания.

Освен тези петдесет имена, изредени в поменика, има още едно име на светско лице. Това е името Илия, написано върху иконата Христос Вседържител. Някои изследователи го определят като подпис (автограф) на един от зографите. Ето същите имена, подредени в списъчен ред със съответния номер за всеки. (Номерата са необходими за съставяне на родовите схеми.)

ЕРЕЙ ДИМИТЪР. Имената на ерей Димитър (1), Солуна (2), Раде (3), Гало (4) и ерей Йосиф (5) са написани върху лентата, която се намира над поменика на ктиторите и техните родственици на северната стена в олтара. Това, че са записани в поменика, ги определя като едни от ктиторите, макар че техен представител няма зографисан при образите на главните ктитори. Ерей Димитър и ерей Йосиф са попували (служили) в селото преди съграждането на църквата в тоя й вид.

В селото е имало фамилно име Солунови до началото на 20. в. В землището на Добърско има местност с име Солунов борикач.

БОГДАНОВИ. От средата на 16. век фамилията се представлявала от знатния търговец Богдан (11). Той е баща на Хасиа (6), най-личния сред ктиторите. Измолването на божията благословия и разрешението от властите за строеж на църква са дело на Хасиа Богданов. Над образа му на стената е изписан текст със следното съдържание: ХАСИА КТИТОРЪТ НА ТОЗИ ХРАМ С ГОЛЕМИ ТРУДНОСТИ ХОДИ В ЕРУСАЛИМ, ПОКЛОНИ СЕ НА ГРОБА ХРИСТОВ И НА ДРУГИ СВЕТИ МЕСТА И КАТО СЕ ВЪРНА САГРАДИ ТОЗИ ХРАМ В ЛЕТО ЗРКВ (7122 = 1614). За големите материални възможности на Хасиа и за усърдието му е показателно и това, че освен ктиторството за построяване на храма е дарил и иконата Св. Богородица от царския ред. Надписът на иконата гласи: ПРИЕМИ ГОСПОДИ МОЛЕНИЕ-ТО (от) ТВОЯ РАБ ХАСИА И (от) СЪПРУГАТА МУ СТОЯНКА И (от) СИНА МУ БОГДАН ЕРЕЙ И (от) БИСТРА. Хасиа (6) и съпругата му Стоянка (9) имали четирима синове: Богдан (7), Кадо (8), Тодор (19) и Малунко (25). Най-големият от братята Богдан (7) бил ерей. На него предстояло да служи в новостроящия се храм. Бил начетен и познавал библейските писания. Много от сцените в църквата са изписани от зографите по негови наставления. Ерей Богдан и съпругата му Бистра (9) имали трима синове: Стою (12), Велко (13) и Дойчин (15). По-нататъшното им развитие е неизвестно. Вторият син на Хасиа Кадо (8) и съпругата му Рахна (14) имали син и две дъщери: Дурчо (16), Драгиа (17) и Драгана (18). Тяхното продължение също е неизвестно.

Третият син на Хасиа Тодор (19) и съпругата му Върбана (20) имали четирима синове: Дурчо (21), Гуде (22), Велко (23) и Милко (24). Продължението на четиримата е неизвестно. Четвъртият син на Хасиа Малунко (25), чиято съпруга не е спомената, имал трима синове: Яким (26), Тодор (27) и Димитър (28). Тяхното развитие също е неизвестно.

За развитието на рода ХАСИА БОГДАНОВ през втората половина на 17. век и през следващите липсват преки данни. Запазена е приемствеността през вековете на някои лични и фамилни имена: Бистра, Тодор, Малин, Стою, Яким, Димитър. От тогавашното лично име Гуде е фамилното име Гудеви в Добърско. В съседни на Добърско селища, предимно в Банско, има фамилни имена, които напомнят за някогашни връзки: Кадурини, Дурчови, Рахови и др. (Вж. Кадо (8), Дурчо (16), Рахна (14).

ВЪЛЧЕВИ и УГРИНОВИ. Родът Вълчеви в Добърско през 17. век бил голям и знатен. Главното занимание на мъжете му била търговията с далечни земи. Познанията им за света били завидни. Материалните възможности им позволявали да даряват църкви и манастири, да строят бентове и мостове. От тях са трима от главните ктитори за строежа на Старата църква в Добърско. От рода Вълчеви се развил клон с фамилно име Угринови. От рода Вълчеви от 17. век в Добърско е родът Хадживълчеви през 18. век в Банско. За тоя род са думите: "Тъкмо от такава среда би могъл да излезе ПАИСИЙ" (Динеков 1963: 9).

ВЪЛЧО (31) имал четирима синове: Смиле (29), Спас (30), Угрин (45) и Милчо (46). Братята Смиле и Спас са едни от главните ктитори. Над образите им в ктиторския кът на западната стена в църквата има надпис: "Смиле син Вълчев" и "Спас брат Смилев". Най-големият брат Смиле (29) и жена му Пройка (или Райка) имали двама синове: Никола (35) и Юван (36). Към годината на построяване на църквата Юван още не бил създал семейство и по-нататъшното му развитие не ни е известно. Известно е продължението на брата Никола (35) и жена му Боянка (43). Те имали четирима синове: Бано (39), Керо (40), Куло (41) и Крайно (42). Следите на Бано, най-големия от братята, водят към Добринище и Банско. Там продължил традициите на дедите и се занимавал предимно с търговия. Продължавал да поддържа роднинските си връзки с Добърско. Над реката под селото по пътя Добърско - Годлево - Разлог - Банско бил построен мост. Сега мостът е друг, но името му не е изоставено и продължава да се нарича Банков мост (на местен език - Банкомус). На името на тоя Бано, според някои, е името на известната в Пирин местност Бандерица (от по-старото име Баново дере). От клона на тоя Бано е родът Хадживълчеви в Банско, родът на ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ.

Не е известно дали и тримата братя на Бано (39) са отишли с брата си в Банско. За Крайно (42), най-малкия, е допустимо да е останал в Добърско и да се е занимавал с говедовъдство. Високо в планината над селото има местност с име Крайнов говедарник.

СПАС (30) е вторият син на Вълчо (31). Брат е на ктитора Смиле (29). В долния край на селото над реката е имало мост. Мястото и сега се нарича Спасов мост (Спасомус). Спас и жена му Стойка (37) имали трима синове: Стою (32), Сладунко (34) и Стредо (38). По-нататъшното им развитие е неизвестно. В землището на Добърско има местност с име Стредбук (от Стредова бука, вж. Стредо (38).

УГРИН (45) е третият син на Вълчо (31). Угрин и жена му Злата (44) имали четирима синове: Станко (47), Бранко (48), Перин (49) и Стойко (50). По време на строежа на църквата Угрин е отсъствал от селото, но знатната фамилия не могла да остане встрани - ктитор станал най-големият брат Станко. Той е най-младият сред ктиторите. Над образа му на стената има надпис "Станко Угринов". По-нататъшното развитие на синовете на Угрин (45) е неизвестно. Над селото, в землището на съседното село Годлево има местности с имена Станков кладенец и Станкова лъка. За синовете на Угрин в Добърско има песен "Никульо, моме, Никульо".

В последните няколко стиха се пее: "Угриновите синове... сос шиник пари мереа, с кило жъти жътици". Има в Добърско и хороводна песен за мома Угринка: "Угринко, девойко, моме, църноока."

ИЛИЯ (51). Не е известно дали той е ктитор или е зограф. Освен името, което е изписано върху иконата "Христос Вседържител", за него, пък и за рода му нищо не се знае. Най-отдолу в схемата е написано само името Илия (51).

Поменатите по-горе ктиторски фамилии (на ерей Димитър, Богданови, Вълчеви, Угринови) не са били единствени в Добърско. От същия период е известно името на фамилията Гунини. Мъже от тая фамилия били ктитори на църква далеч от Добърско, в някое сръбско село. (Там вероятно керванджиите за далечна Виена и за Буда отсядали да нощуват и поотпочинат.) Представители на фамилията Гунини в Добърско е имало докъм началото на 19. век. За тях в селото е запазено предание. За тая фамилия на местните напомня името на местността Гунина круша.

Търговските занимания на Добърско продължили до края на 18. век, когато го сполетели една след друга две беди. Едната е ограбването и разорението на селото от кърджалийско нападение. Втората - разграбването на търговските им кантори във Виена, която била завладяна от Наполеон.

Един от последните търговци на Добърско с далечни земи от онова време е Симо Цинзев. Заминал Симо за Виена, за да прибере каквото има там, и повече не се върнал. За него е побитият край пътя, недалече от селото, на междата под Будината нива в местността Гробнините, камък с издълбани в него кръст и надпис: "ДА СЕ ЗНАЕ СИМО ОТИВА ЗА ГРОТ ВИЕНА".

1. ЗРКВ по старото летоброене е 7122 г. или 1614 г. по новото летоброене. [обратно]

Динеков 1963: Динеков, П. Паисий Хилендарски. София, 1963.

Флорева 1981: Флорева, Е. Старата църква в Добърско. София, 1981.

© Лазар Цинзов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.06.2007
Лазар Цинзов. Село Добърско. Връстник на България. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Лазар Цинзов. Село Добърско. Връстник на България. Пловдив: Хоризонти, 2004.