Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗВОРИ
(Литературно-исторически материали, ползвани при изследването на фамилните имена и родовите развития през 19. и 20. век в Добърско и за съставяне на родовите схеми)

Лазар Цинзов

web | Село Добърско

  1. Из списък на джелепкешаните от 1578 г.

  2. Из тетрадката поменик в Зографския манастир, по Й. Иванов.

  3. Из стенописите в Старата църква в Добърско.

  4. Из междуселски съдебен протокол от 1865 г.

  5. Из "Тефтера за царската вергия" в Добърско от 1876 г.

  6. Из емлячкия списък в "Тефтера" за втората половина на 19. век.

  7. Из книгата "Пламъци над Пирина" за Разложкото въстание 1878 г.

  8. Стари кръщелни и венчални свидетелства.

  9. Из стари бакалски тефтери.

  1. Из стари данъчни описи (1909 г.)

  2. Из списък на лицата, декларирали доходите си за финансовата 1923/24 г.

  3. Из списъчен лист от регистър на населението (1913 г.).

  4. Из главна книга в училището, заведена през 1913 г.

  5. Из летописна книга в училището от 1926 г.

  6. Из надгробни кръстове и паметници.

Освен горните извори, които съдържат преки родословни сведения за Добърско, са ползвани и други източници с подобна тематика. Ползвани са списания, вестници, книги, разговори и писма. Едни от тях са: сп. "Родознание", издание на Българското генеаложко дружество "Родознание", 1993-1997 г., сп. "Краезнание", книгата "Родознание" на Ив. Платиканов, която е примерна методика за родови изследвания, София, 1984 г., книгата "Как да изследваме своя род" на Антоанета Запрянова Тодорова, София, 1994 г., книгата "Стари български родове" от Крум Михайлов и Д. Шалев, София, 1989 г. и други преки и косвени за Добърско и Разлог източници.

Богат извор на родословни знания са представители на даден род, съвременници на автора. С местните са проведени немалко разговори на родословни теми. С потомци на изселили се от Добърско е поддържана писмовна връзка. От разни села и градове из страната са се отзовавали познати и непознати на автора потомци на изселници. Те изпратиха попълнени въпросници с родословен характер за развитията на отделни родови клонове след изселването от Добърско.

Авторът изказва благодарности на всички, отзовали се на разговори и на всички, които са изпратили писма с родословни данни.

Голям е приносът на Петър Георгиев Попов, роден в Добърско, в издирванията на родствените връзки на Разлог и разложките села с Добърско. Тоя голям родолюбец и краевед е съставил многобройни списъци на хора от Добърско с най-различни заслуги, с най-различен характер и съдържание. Инициатор е за проведени наборни срещи в Добърско и в Разлог, ознаменувани с построяване на чешми. Главен инициатор и организатор е на проведената на 23 август 1986 г. общоселска родова среща-събор. Друг родолюбец и активен краевед от Добърско бе Петър Тод. Корунов. Той е оставил най-различни снимки на хора от Добърско и околностите му. Писал е критични стихове и епиграми, сътрудничил е във вестици и списания. Издирил е останки от просяшкия език в Добърско, събирал е литературата, всичко писано за селото. Подпомагал и насърчавал автора в родовите му издирвания. За пълнотата на родовите схеми на родове в Добърско голям принос има Лиляна Давидова Попова. Тя е разпитвала и записала много лични имена в отделните родове, предимно сред поколенията от втората половина на 20. век.

Потомци на изселници от Добърско, които са се отзовавали с попълнени въпросници с родословен характер, са допринесли за проследяване на развитията на цели родове или на клонове от родове и след изселването им от Добърско. С благодарност тук изброяваме имената на някои от отзовалите се: от с. Горно Драглище - Сава Д. Пъдарев, Иван Г. Найдин, Христо и Георги Огнянови. От с. Бачево - Иван П. Пенджаков, Славка Т. Прангова. От с. Годлево - Георги П. Бучков, Мария Ив. Янакиева (Котулова). От с. Баня - Никола Г. Герасимов. От с. Елешница - Палагия Сл. Калева. От гр. Белица - Мария Сл. Дунгьова. От гр. Банско - Верка Пр. Ласкова. От с. Дорково - Петър Белокапов, Янка и Султана Статеви, Христо и Венера Статеви. От Велинград - Гергана Н. Герасимова, Петър Г. Овчаров, Йорданка Пукнева. От Копривщица - Васил Василев. От Ракитово - Георги Зяпков. От с. Г. Сахране, Казанлъшко - Г. Р. Цинзов (Бореца), Стоян Райчев. От с. Габарево, Казанлъшко - Д. Калинков. От Казанлък - Григор Григоров. От Ст. Загора - Борис Данаилов. От Шумен - Васил Г. Попов. От Исперих - Спаса П. Ненкова. От с. Осен, Силистренско - Ат. Джупанов. От с. Смирненски, Русенско - Кост. Г. Ласков. От Русе - Георги К. Димитров, Дарина К. Димитрова, Богдана К. Памукова, Петко Кр. Димчев, Стою Сим. Стаменов, Елена и Никола Николови. От с. Хотанца, Русенско - Ради Бл. Николов, Иванка Мих. Стефанова. От Самоков - Вл. Ил. Брейчев, Веска Грънчарова, Н. В. Цинзов, Божидар Н. Цинзов. От Елин Пелин - Гинка Божанова. От София - Василка Цинзова, Райчо Радков Стоянов. И много други.

Авторът благодари и на ония, които не са участвали пряко в събирателската дейност, но с оценките си при разговори или в писмата си са го съветвали и подтиквали в родословните му занимания.

Голяма е духовната подкрепа, оказана на автора във водените разговори с Лазар Георгиев от сп. "Родознание", София.

Неоценима е пряката помощ в родословните занимания от съпругата на автора, от семействата на двете им дъщери и от не един и двама близки в рода.

 

 

© Лазар Цинзов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.06.2007
Лазар Цинзов. Село Добърско. Връстник на България. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Лазар Цинзов. Село Добърско. Връстник на България. Пловдив: Хоризонти, 2004.