ЗА И ПРОТИВ УЧЕБНО-ИЗПИТНАТА ПРОГРАМА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА ЗА ПРИЕМАНЕ НА УЧЕНИЦИТЕ СЛЕД ЗАВЪРШЕН 7. КЛАС

Камелия Станчева

web

Учебно-изпитната програма по български език и литература за приемане на ученици след завършен 7. клас е сериозно предизвикателство пред преподавателите и учениците.

Предвидените два компонента целят цялостна проверка на задължителния минимум от знания по български език и литература и изискват сериозна и целенасочена подготовка, която гарантира успешното преминаване към гимназиалната степен на обучение. Предложените конкретни задачи не са обаче достатъчно обмислени и предизвикват противоречиви отзиви.

1. Време е изпитният тест по български език да заеме своето достойно място в българското училище (още повече, че през учебната 2000-2001 година се проведе доста успешно като част от националния изпит и получи коефициент за надеждност 0.675). Той е единственият надежден инструмент, с който може да се установят уменията на учениците да възприемат адекватно прочетен текст, да осмислят логически отношения между понятия, да анализират употребата на лексикални и граматични езикови средства, да прилагат нормите на книжовния език, да познават задължителните по учебната програма лингвистични понятия.

Задачите, които изискват кратък свободен отговор (Колко определения има в изречението? Каква част на изречението е подчертаната дума?) превръщат ученика от механично възпроизвеждащ в критично мислещ човек, който приема, "че е възможно съществуването на повече от едно решение, и следователно работи, за да докаже защо избраното от него решение е логично и практично" (Д. Клустър, професор по амариканска литература от Хоун Колидж, Мичиган, САЩ - вж. Ангелова 2005). Всичко това поставя въпроса, дали не трябва да се увеличи относителният дял на този тип задачи.

2. Предвидените тестови задачи по литература дават възможност да се ситуира даденият творец в социокултурното развитие на България и да се осмисли художествената функция на текстовите структури, структурните елементи и фигурите на езика.

Но какво се постига със задачи от следния тип: В коя глава на повестта "Маминото детенце" е представена първата кражба на Николчо? В коя част на разказа "Една българка" героинята се бори със забития от години в земята кол? (Примерите са от публикувани в различни сборници тестове.)

3. Наистина е необходимо вторият компонент на изпита да бъде задача за създаване на текст. Но предвиденият трансформиращ преразказ противоречи на основната тенденция на съвременното образование литературата от учебен предмет да се превърне в "литературнообразователен дискурс" (Йовева 2002), в който ученикът от позициите на литературно образована личност участва активно в предвидения от ДОИ диалог учител - ученици - текст.

Вместо да се проверява как ученикът е възприел съдържанието на разказа "По жицата" и доколко ще спази изискванията за преразказ от името на даден герой (Гунчо или Моканина), по-добре е да му се даде задача за написване на есе, например на тема "Бялата лястовица на българина". Ясно е, че за да се напише този жанр съчинение, също е необходимо да се познават художествените особености на творбата. Но ученикът има възможност да изрази своята душевна съпричастност към разглежданите проблеми, да се приобщи или разграничи от мисленето на другите, да усвои културното пространство не чрез логиката на науката, а чрез душевната си предразположеност и нагласа. Начинът на мислене на отделния ученик ще доведе и до интересни композиционни решения на изложението.

Затова е по-уместно вторият компонент от изпита да е задача за създаване на есе върху изучаван художествен текст от българската литература.

4. Не е за подценяване въпросът, дали в учебното съдържание по български език и литература в 7. клас има достатъчен брой часове за решаване на тестове. Ако няма - къде ще се отработят поне 50-100 теста? Може ли да се разчита на самостоятелната работа на учениците?

Вижда се, че въпросите относно учебно-изпитната програма по български език и литература след завършен 7. клас са много и повечето от тях ще се изяснят едва след изпита.

Не ни остава нищо друго освен да пожелаем спорна подготовка за кандидатгимназистките изпити на учениците и на техните преподаватели, а на МОН да препоръчаме да се вслушва в мнението на българските учители.

Успех на всички!

ЛИТЕРАТУРА

Ангелова 2005: Ангелова, Т. Методика на обучението по български език. Съвременни проблеми. София.

Йовева 2002: Йовева, Р. Методика на литературното образование. Шумен.

© Камелия Станчева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2007, № 2
© Електронно списание LiterNet, 30.06.2007, № 6 (91)

Други публикации:
Български език и литература, 2007, № 2.