ЖЕНА

Йордан Калайков

web | Животописи

Жена (2)

Целият й кратък живот бе преминал в селото от градски тип. Тъй и не можа да свикне с прозвището “селянка". Докато можеше, ходеше веднъж седмично в града на фризьорка, сама караше автомобила си и никога не можа да разбере с какво я превъзхождаха градските кокони. Младостта напираше като мъзга от порязана лоза напролет и й се струваше, че държи света в ръцете си. Иначе, като всички, се занимаваше със садевина из двора, подвикваше след козата и кокошките, бъбреше си привечер с комшийките. Беше жена в силата си.

Сега се връщаше от онкологията. Усещаше главата си пламнала. Нима ще си легне някоя вечер, ще заспи завинаги и няма да разбере какво се е случило?... И никой мъж повече няма да докосне със светнали очи снагата й? Спира машинално. Съзира мотиката, захвърлена сред спечената, глинеста земя. Чува комшийката да пустосва някого. Отминава. В пламналата й глава кръжат единствено нощите с мъжа в нея. Плете крака по стълбището, вече влажни горе, от плъзналата по тях премала.

Жена (1)

Изнизали се бяха осемдесет и шест лета и зими в копан, бране, грижа за добитъка. Все едно и също, все сама. Рано се погуби стопанинът, сега бе дошъл нейният час.

Едри и слинясали, ръцете й за първи път бяха кротнали на скута. Тъкмо в най-усилената работа се нарани. После фелдшерът се позабави и ето ти беля, ама като е дошло, ще се тегли.

Сега пилците се щурат гладни, козата врещи неиздоена. Само като си помисли, че тук на земята остават цъфналата череша, шарената сянка на сливата, под която се е гушнала къщата. И дъхавите китки остават. Накъде ли продължава това небе? Какво ли има отвъд звездите? Сигурно пак звезди. Имат ли край небесата? Като как ли ще е, майчице? Хич не е за вярване. Как тъй няма да чува заран козаря, хлопките на козите, боричкането на врабците под стряхата? Ще си стои нейде там, а прасето ще шета из люцерната, ще пакости и няма кой да го натири...

“Бабата май няма да я бъде". За нея говорят. Ще си отиде - какво толкова. Само дето се залежа. Не е хубаво жена да се залежи. Все мъже наоколо - какво ще си кажат.

© Йордан Калайков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2008
Йордан Калайков. Животописи. Две книги в една (1994-2008). Варна: LiterNet, 2008.