|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЖЕЛАНИЕ Йордан Калайков Желание (2) Суграшицата продължаваше да трополи по плочника и топченцата лед дружно се търкаляха изпод обущата на редките минувачи, а след тях оставаха криволичещи върволици от стъпки. Отнякъде се появиха мъж и жена. Мъжът внезапно запокити празна бутилка и тя се разби с трясък върху плочите. После той заобяснява, доколкото можеше нежно, сграбил жената през ханша, как довечера ще си купят баница с много сирене. И с вино ще се запасят - като за цяла нощ. След това ще се завият презглава и тъй могат да дочакат края на света. Чинията с баницата ще сложат помежду си и чашите също. Жената се изкиска и отбеляза, че няма как чашите да не се килнат. “И ще се разлеят“ - допълни развеселен той. “И няма да се отвиваме, защото по малките часове става студено" - заговорнически зашептя тя. Отдалечиха се. Суграшицата бе преминала във весел сняг. След двамата останаха, вече полузатрупани, стъпките им.
Желание (1) Чат, чат, чат - отекват обувките ми по плочника. Отнякъде приижда на вълни разнежен, приглушен глас и в мозъка се забива онова проклето: “любовта, любовта си отива..." Домъчнява ми. Искам да се скрия нейде като животинка. Някъде пържат пресни картофи. С поруменели бузи домакинята се е навела над тигана и си тананика. И не апетитна миризма, а повей - чаровен и топъл - внезапно ме облъхва. Побягвам. Оглеждам се в стъклата на витрините и виждам, че не аз, а чудноват паяк подскача. Какво от това? Къде са хората, с които довечера трябва да се срещна? Защо довечера, а не още сега? Взирам се ухилен в случайните минувачи и те ме поглеждат развеселени. Готов съм да отвърна на всеки, само да ме заприказва. Ей сега ще тръгна подир онова дългокрако момиче с походка на котка. Колко му е? Защо се бавя още? Свършиха ли се зевзеците в този град, та всички са тъй сериозни и тъжни? Къде се дяна старчето с беззъбата уста, което бях отминал с осанката на оглупяващ Зевс? На всичко съм готов - само да бъда сред глъчката на този кипящ и топъл живот. Нищо и никакво желание, просто и ясно като глада, жаждата и любовта.
© Йордан Калайков |