ЗЕМЯ НАПРОЛЕТ

Йордан Калайков

web | Животописи

Земя напролет (2)

Кокетните тополи, брулени от вятъра, ги нямаше. Бяха останали само в спомените на неколцината по-възрастни. Нямаше ги островърхите им спретнати корони и шумящия листак, наподобяващ дълги, разресани коси във ветровито време. Досами тъжно стърчащите дънери се беше настанило Модерното предградие, цялото направено от стъкло и стомана. Сякаш в равното, между тополите и рекичката, се бе проснало чудовище с проблясващи на слънцето люспи, чиято сурова хубост плашеше. Хоризонтът и той се стесни и погълна хълмовете. Те коленичиха и се снишиха до самата земя. Както и преди, малкото белосани къщички с оранжеви покриви, сякаш нарисувани от дете, бяха кротнали в самотата и забравата си. Скупчени покрай гигантите на предградието те приличаха на раздърпано стадо кози, което се е щурало цял ден, без пътека, по чукарите. Няма го козарят и те са забили жълтите си очи нейде, без нищо да виждат. На земята, на която са полегнали, няма вече зелена трева. Тя е почерняла, осеяна тук-там с бурени. Привечер стрехите хвърлят виолетови сенки върху изгорелия от слънцето треволяк и комай само хармонията с жълтото продължава да радва окото. Фигурите на редките минувачи също изглеждат смирени и тъжни като къщите си. И те като тях са забили очи нейде, без нищо да виждат, потънали в мислите си. Навсякъде витае стряскаща безнадеждност и никой не се сеща да повдигне глава, за да съгледа денем слънцето, а вечер - луната. Земята, макар и с преобразено лице, е все същата, ветровете си веят, плющят пороища, сменят се сезоните, редуват се изгревите и залезите. Кръговратът на природата и на човеците не се е променил - живот и смърт се сменят пак, както е било винаги. Под купола на вселената никнат Модерни предградия, но изглеждат нищожни и мъртвородени в застиналата си красота. Времето нехае за поникналите сгради-гиганти и дори за отсечените тополи. Току-виж ветрищата напролет довеяли някое пухче със семка от топола, дъждовете я напоили и се пръкнал саморасляк на същото място, където сега стърчат дънерите на отсечените тополи. Модерните предградия и те ще стърчат до време, като прашинки под похлупака на вселената, но без корени в земята и без семка, която вятърът може да довее.

Земя напролет (1)

Отминаха зимните дни, сякаш зърна от разпиляна броеница. Южнякът тичаше улисан да разбужда пъпките на още сънените дървета. Кротко заваляха дъждове и земята се раздвижи топла и бликаща от живот. Хората се запретнаха за пролетно почистване на къщи и дворове. Появиха се купища отпадъци и сред тях ръждива ламарина. Под нея младата трева посърна, а земята изсъхна и се напука. Най-после пристигна и зеленооката пролет на слънчевата си колесница. В листака се обади кукувица. Оголелите от дългата зима дървета се окичиха с буйни ластари и катериците с часове се заседяваха сред тях. После незнайно къде боклуците изчезнаха. Остана да стърчи само ламарината. Нея земята не прие, а следващото пролетно почистване беше много, много далеч - чак след лятото, есента и дългата зима.

© Йордан Калайков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2008
Йордан Калайков. Животописи. Две книги в една (1994-2008). Варна: LiterNet, 2008.