СОЛЕНА РАДОСТ

Йордан Калайков

web | Животописи

Солена радост (2)

Тъй или иначе лятото щеше да отмине и щяхме да се удивляваме пред преспите сняг, които са затрупали същите тези плочи, нажежени до разпукване от слънцето. Щяхме да не вярваме на очите си пред скованите от студ и заледени поляни, същите, по които вилнееше зелената трева през лятото. Тогава щяхме да усетим особена радост, примесена с болка. Същата, която се появява всеки път, когато осъзнаем временното си пребиваване сред вечните сезони. Вкопчена в душите ни, нямаше да ни остави, защото какво остава на човека, ако само се надяваше на радостта по пътя . Щяхме най-после да разберем, че вечната ни спътница - болката, не е само физическо понятие, че липсата й поражда тревожност и никой не може да обясни защо става така...

И сега, разсъждавайки върху болката, която се появява през лятото или зимата, сякаш забравили за своя край, се улавям, че ми се иска да опростя и определя нещата - за утеха, и за да се зарадвам въпреки мимолетието на съществуването. Нищо, че радостта е от тези, с възсолен вкус.

Солена радост (1)

Коя ли е онази невидима сила, която ти помага да се надяваш, да мечтаеш, да работиш, да стискаш зъби, когато нещо не върви?

Изглежда, усещането за присъствието на тази сила се появява ненадейно. Може би с припламването на онази светлинка отпред, която човек вижда най-напред със сърцето си. Иначе как да си обясним защо изведнъж всичко друго изгубва значението си и онова пламъче се превръща в смисъл на съществуването.

Отпред - безкрайна стръмнина, тепърва започват мъчнотиите, а нашият Дон Кихот крачи към трепкащата звезда и не го интересуват нито присмехът, нито вълчите ями. Не се ли дължи всичко това на тази странна сила, която има различни имена и различни лица, но смисълът им е един и същ - жажда за живот. Изглежда, от усилието, като еквивалент на самочувствието за можене, бликва особената радост - твърде солена обаче, за да озарява пътя към сполуката.

Битката с живота като всяка битка е безпощадна, ала ти влизаш в нея спокоен. Дали това не се дължи на озарението от извечната истина да си полезен, която всеки открива по различно време и по различен начин за себе си. И потегляш напред, пиян от радост, дотолкова пиян, че не усещаш колко тя е възсолена.

© Йордан Калайков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2008
Йордан Калайков. Животописи. Две книги в една (1994-2008). Варна: LiterNet, 2008.