ПТИЧИ МЕТРОНОМ

Йордан Калайков

web | Животописи

Птичи метроном (2)

Капките по иглите на елхата се поклащат. Вятърът съска. Отсреща се жълтее глинеста ивица на сипей. Отгоре ултрамариновият тас на небето дрънчи. На елхата каца сврака. Озърта се и започва да дирижира отривисто с опашката си невидимия оркестър на времето. Сече свраката с опашката си - метроном, тишината и отмерва тласъците на вятъра. Капките по елховите клони звънят със сребърен звън. Долита дъждоносен облак и тътенът му се удря в сипея. Свраката трепва от гръмогласния екот. Вятърът внезапно надува бузи и тръбен звук като от обой погалва слуха. Метрономът на сврачата опашка отмерва такта на странната цялост на преходността. Поклащат се капките върху ириса на окото.

Птичи метроном (1)

В задния двор на музея, върху димящата под пролетното слънце земя, са полегнали всякакви отломъци - странни късове от отдавна мъртви, вкаменени спомени, излинели, трошливи, мъхясали. Някога спътници на нечие величие, сега те лежат кротки, смалени, бездиханни, никому ненужни вледенени покойници.

Сред тъмната купчина от нетленни тела, в диплите на зеленясала каменна тога една врабчова главица се надига бързо-бързо с глътките вода. Поваленият сановник е скътал в разкошната си дреха от дялан камък утаен мартенски сняг, за радост на птичия свят.

Изпод очуканите, разтрошени колоси, потънали в тежка дрямка, наднича младата трева. Топлата земя дими с отворена гръд, а главата на врабеца отмерва неуловимия ход на времето.

© Йордан Калайков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2008
Йордан Калайков. Животописи. Две книги в една (1994-2008). Варна: LiterNet, 2008.