ПРОКЛЯТИЕ

Йордан Калайков

web | Животописи

Проклятие (2)

Двете Христини стоят една срещу друга, отпиват кафе. Едната е гледачка на кафе, бае срещу уроки, лее куршум за страх, разваля черни магии. Като всяка жена, която има вземане-даване с Всевишния, е смирена и боязлива. Изглежда кокалеста, мустаката и отвсякъде мъжкарана. Да се чуди човек, като е помазана, как Бог е позволил да боде на хората очите с грозотията си. Другата Христина е местната хубавица, пръкнала се сякаш единствено да превърта до премала мъжките сърца. Това и правеше. Току метне на някого намордника и докато не го изстиска като лимон, не го изпуска.

Върти зелени очи хубавицата, хрупа с яки зъби запечена царевица и отпива от кафето. Гледачката я чака да го допие, жигосва я под око и си мисли: “От Бога е драсната, пуста да опустее, ще подлуди всекиго, ала не зачева. Знае, че и женурята одумват хубавата Христина с едвам прикрита завист. Въртиопашка, създадена да се развява по потайни места, да зачева и да ражда, ама не би... яловица. Да ги пита човек защо, ама и тия, дето имат по две-три дечища, и те злословят.

Най-после кафето е допито и гледачката уж гледа в чашката, ала очите й опипват розовите плътни бедра на Зеленооката. Изведнъж с ужас си помисля, че самият дявол се е вселил в нея, щом, без да иска, се запитва какво би направила, ако самата тя е мъж? Докато се взира в кафеената утайка, скверната мисъл се върти весело из главата й и не ще да излезе. Богопомазаната Христина плюе усърдно против уроки и се кръсти. Самият Сатана е тук, знае го, ала хубостта си е хубост и на нея, дето никой никога не й бе казал, че е хубава, кой знае защо, й е хубаво. От гледането май нищо не излезе. От брътвежите на гледачката останаха да се оспорват, объркани, миналото и бъдещето. Хлъзгавото настояще си знаеше работата.

Проклятие (1)

Много време изтече оттогава, но хората я виждаха през ден, през два като сянка да наобикаля бадемовата фиданка. Стоеше дълго, втренчена в покаралите филизи. После с подивели очи ги окършваше издъно. Някои твърдяха, че и нощем идва при дръвчето и чупи ли, чупи, каквото е останало.

Синът, първородният, рухна край бадемчето - затри се пред очите й. Злокобен повей хлуйна отнейде и тя го усети със сърцето си. Чуваха я да вие към небето като вълчица, самотна и забравена от целия свят. Сетне взе да се нахвърля стръвно върху фиданката - дано да изсъхне проклетницата...

Мъката изтри бистрите изгреви в очите на старицата, посипа със слой прах тъжната върволица на делниците и никога повече усмивка не грейна на лика й. Накрая изсъхна на корена си.

Тук, на земята, е пак пролет с разплакани лозници. Под топлото слънце бадемчето сияе в розовата си премяна.

© Йордан Калайков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2008
Йордан Калайков. Животописи. Две книги в една (1994-2008). Варна: LiterNet, 2008.