ПРЕЧИСТВАНЕ

Йордан Калайков

web | Животописи

Пречистване (2)

Когато зимата затегне в ледения си обръч земята, тя започва да кънти под стъпките, а натежалите от сняг облаци сядат по клоните на унилите дървета. Тогава, незнайно откъде, долитат врани. Тромави и привидно непохватни, заподскачват под шибалката на острия вятър. Сивата перушина по гърбовете на птиците се раздърпва и те заприличват на още сънени лелки, забързани по наклона на улицата по работите си. Бързат в мразовитата утрин, ала нозете им, още схванати, не ги слушат. Кой знае защо, сивите бродници, накокошинени от студуването, ти стават близки. Приближаваш се до някоя и неволно обтягаш шия, иде ти да размахаш ръце като криле и да й се обадиш. Присмехулницата граква закачливо и заподскачва редом. Усещаш как смехът напира, в гърдите нещо се отприщва и първото, което ти идва на ум, е да кажеш: “Моята приятелка - враната". После и ти заподскачваш малко засрамен, но ти е ведро и леко, сякаш си разговарял като равен с равен. Дори си убеден, че двукраката врана и двукракият човек са всъщност от едно и също семейство, имат общ дом и общи прародители. Вярваш, че като кръвни родственици вие сте обречени на взаимна любов чак до второ пришествие, когато вероятно няма да се знае кой кой е...

Пречистване (1)

Ако се случи на разсъмване да крачите през още сънена гора по време на пълнолуние, непременно погледнете тъмната й гърбица. Очите ви ще премалеят от оранжевите блици на изтока, а в гърдите кой знае защо ще трепне нега. На другия край върху възсивото небе свети жълтият кръг на луната. Тя бди, странна и недостижима съдница. Земята хрущи под стъпките и остър хлад извира от гръдта й. Поспрете и се вслушайте. Отнейде ще извие невидим повей и оредялата ланска шума на дъбравата ще зашушне. В този миг, като от небитието, ще долети самотна врана. Тя ще размаха тежко крила, сподирена от полъха. Опитва се да кацне, но тънкият връх на вейката се огъва. Учудената птица подхваща танец с ветреца. Младото слънце напира, луната неусетно гасне, враната късо граква. Осъзнаваш, че гледаш с небесните светила, сякаш са твоите очи. Повеят е дръпнал струните на душата и не шумата, а тя шепти. Махваш на сивата бродница - враната, и тя свойски ти подвиква. Приисква ти се да се покаеш и пречистиш. Изпълнен със смиреност и хубост, продължаваш пътя си, усмихнат на целия свят.

© Йордан Калайков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2008
Йордан Калайков. Животописи. Две книги в една (1994-2008). Варна: LiterNet, 2008.