|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОСЛЕСЛОВ Йордан Калайков За моя изненада, старите текстове не винаги се погаждаха с новите. Но и едните, и другите заживяха нов живот. Понякога темата се съпротивляваше, сякаш не искаше да бъде интерпретирана. Друг път “мостът" между старата и новата версия беше на път да се срути. Някои от сегашните текстове се оказаха по-разчупени и може би по-разнопосочни и това е обяснимо след изминалото време. От друга страна, някогашните са съхранили непосредствеността и силата на чувството и за това са по-експресивни. Накрая ми се ще да кажа, че по страниците битува човекът. Като се вгледаме внимателно виждаме, че на този човек нищо човешко не му е чуждо. Той вижда с очите си, с разума си и със сърцето си. С други думи, той вижда видимото и невидимото, а понякога съзира и Бога. И всичко това му причинява радост и мъка. За това и заглавието е “Животописи". Може би съм успял мъничко да се докосна до “тайната на живота", която в крайна сметка е самият живот и няма разгадаване до края. От автора
© Йордан Калайков |