ПОКРАЙ ВЪЗНЕСЕНИЕТО

Йордан Калайков

web | Животописи

Покрай Възнесението (2)

Отново наближаваше Великден. Духаше студен вятър и по нищо не личеше, че се задава пролет, а още по-малко Възкресение Господне. Наоколо битуваше светът - простичък, лъжлив, напиращ с цветове, аромати и звуци. Струваше ми се, че и времето се лута безучастно по пътя си. Прозорчетата между клоните на напъпилите дървета, през които оскъдното слънце бе надничало през деня, бяха изчезнали в здрача. Къде се беше дянало тайнството, съпътстващо Възнесението? Привечер стегна, и дъждецът, който бе дошъл с вятъра, премина в суграшица. За миг земята побеля. Неусетно се бях озовал в черквата. Вътре бе пусто и тихо. Стъпките ми отекнаха рязко като изстрели. Приличах на онзи прословут слон във витрина от тънко стъкло. С разтуптяно сърце и пресъхнало гърло се спрях пред страдалческия лик на Христос с трънения венец на главата. След дълго колебание и неумел опит да се прекръстя, се осмелих да Го попитам как да бъдем добри след като злото ни е обсебило отвсякъде? Спасителят ме гледаше с трагичните си очи, снизходително и със съжаление. Чу се черковна камбана . Клисарят биеше за вечерня. Когато си тръгнах, до самия изход усещах очите на Спасителя, забити в гърба ми. На излизане се обърнах, но сумракът бе погълнал всичко. Пламъчетата на блещукащите свещи ми се сториха присмехулни...

Покрай Възнесението (1)

От прозореца нахлуваше нощна режеща прохлада и разпиляваше чувствата, предизвикани от Великия ден. На всичкото отгоре, влюбен скорец съвсем ги объркваше с песента си. И камбани, камбани като за Възнесение Господне.

Уж бе празник, а същевременно до болка делнично. Наоколо, както всякога, битуваше светът - простичък, лъжлив, напиращ с цветове, аромати и звуци. Времето и то се луташе безучастно по пътя си. Слънцето също бе извървяло своя. Прозорчетата между клоните, през които бе надничало сутринта, бяха изчезнали. Като сиво облаче, гугутката бе отлетяла. Развилнелият се през деня люляк се готвеше смирено за сън.

Изпитвах угризения и недоумявах къде се дяна тайнството, наречено Възнесение. Тръгнах с омекнали крачки и замечтах за студена халба бира. Нощта дишаше успокоена. На бездънното небе изгряваха самотни луни и слънца и над всичко сияеше благата усмивка на света. Закрачих по улиците му, понесъл съмнението за взаимна съпричастност с Него, както се носи заразата на незапочнала болест. Странно нещо - мислиш си, че ще те отмине, а не би, Господи, ако ме чуваш...

© Йордан Калайков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2008
Йордан Калайков. Животописи. Две книги в една (1994-2008). Варна: LiterNet, 2008.