ОТЛОМЪЦИТЕ

Йордан Калайков

web | Животописи

Отломъците (2)

Керамични парчета, архитектурни детайли, фрагменти от скулптури, излиняла от времето битова железария, каквито и да са, каквато и съдба да имат, отломъците от времето и историята винаги крият някаква загадка, тайна, символика. Някакъв собствен живот пулсира стаен в тях, а това действа емоционално, възбужда фантазията, помага на човек да се отърси от тесните рамки на бита, кара го да се чувства земен и безкрайно радостен от особения досег с вековете и превратностите. Отломъците идват от дълбините на времето, а всяко време има свой образ, ритъм, закони, променливост, битие, особености, които са и негова характеристика. Ако към това се прибавят: щастливия случай на находката, приятното усещане за притежание, спомена за отминалото време, естетическото удоволствие от възприятието, респекта от старината, ние неизбежно се докосваме до културата. Нищо, че предметите или отломъците от тях отдавна нямат утилитарен характер. Към бледата следа, далечния спомен, нищожния остатък се подхожда с въображение и пристрастие. Стоят грижливо скътани отломъците и излъчват цял един свят - богат, разнообразен, пълен с живот. За да потъне човек в него, са необходими наблюдателност, аналитичен ум и най-важното - безкрайно търпение. Върнати от мрака на едно изгаснало минало, отломъците заживяват свое собствено съществуване. Тъй, общувайки с тях, ние откриваме самите себе си и един свят, в който далечното става близко.

Отломъците (1)

Невероятно интересен е светът на отломъците, останали по чудо под валяка на времето. Как става тъй, че подхранват фантазията и пораждат необяснима радост? Очевидно, не учудването от изключителното, поразяващото, смайващото е причина за това. Дали чарът на отминалия спомен и непреодолимото любопитство не заставят ръката да погали кованата мед, искряща с топлината си, отломъка от глинен съд, полуизтритата подкова, изсъхналата дъбова кора, зеленясалия хлопатар? Запленен от техния тайнствен чар, човек изпитва необяснимо влечение да запази в душата си това, което го е накарало да се вгледа, да се докосне до загадката на всеобщото сътворение и неизбежната разруха. За какво са служили предметите, попаднали в ръцете ни вече унищожени? Откъде идва подтикът да търсим и да запазваме? Откъде извира тихата радост от досега с необикновената пластика на отломъците, заживели отдавна свой особен живот? Въпроси, въпроси - самите те като отломъци.

© Йордан Калайков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2008
Йордан Калайков. Животописи. Две книги в една (1994-2008). Варна: LiterNet, 2008.