|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НА УЛИЦАТА Йордан Калайков На улицата (2) Отдолу гърми и блести металическото, хилядоглаво чудовище на нескончаемия автомобилен поток. На светофара лавината забавя ход и спира. Към колите, отстрани се втурва псе. Маха дружелюбно с опашка, може да му подхвърлят нещо. Само дето не може да види очите на хората. Дългият и тежък скитнически живот го бе научил да не се приближава до никого, на когото не може да види очите. Някой смъкна стъклото и жадуваната хапка тупна на асфалта. Вместо да заобиколи отдалеч и да се приближи към храната с лице към хората, кучето се затича към нея с гръб към тях. Нищо не можеше да го спре. В този миг тътнежът на моторите изригна. После небето се продъни. Песът изквича, подскочи нагоре и се сгромоляса безпомощно с пречупен гръбнак. В червената топла вълна, която бликна и изкара очите му извън орбитите им, за миг изплува лицето на човека зад волана. С последния си дъх кучето се опита да се вгледа в очите му. Под ниско нахлупената шапка очи нямаше.
На улицата (1) Всичко стана заради парчето кифла, която жълтееше примамливо сред улицата. Изгладнелите гълъби го бяха съгледали, но гърмящата автомобилна лавина им пречеше да накацат. Най-после светофарът премигна и ококори червеното си око. Пернатите наваляха върху асфалта. Едва клъвнаха и металното стадо отново забоботи. В суматохата един от гълъбите попадна под лъскава лимузина. Птицата тупна тежко с прекършено крило. Тънката спирала на вихрушката залюля облак перушина. Окото на гълъба се въртеше учудено и неразбиращо. Той наклони глава и чак сега видя света в огледалото на една локва - возилата пробягваха с разтеглени туловища, дългокраки минувачи спираха обърнати с главата надолу. По водната повърхност ту изплаваха, ту потъваха късчета синьо небе, пречупени дървета, изкривени покриви. Някои хора сочеха към падналата птица, после бързо отминаваха. На тяхно място се появяваха други - с весели, безлични или намръщени лица. Не се разбра кога и как под бухналото перушинено облаче на асфалта до локвата остана да червенее очертание на птица, която щяха да измият със силна струя вода призори.
© Йордан Калайков |