МЪНИСТА

Йордан Калайков

web | Животописи

Мъниста (2)

В кръчмата под липите е приседнал сарач да пийне бира. В кошница до масата има конски такъми, ален пюскюл, гердан с три реда сини мъниста. Омърлушен и опърпан келнер стои подпрян сред безлюдието. На масата срещу него е седнала увяхнала жена с димяща цигара. Тя примижава многозначително сред облак дим и отмята коси с привичен жест. След втората бира сарачът се премества на масата й. Между глътките бира и дима двамата се гледат мълчаливо. Изведнъж чичото поднася конския гердан със сини мъниста на жената - за и против уроки. С грубоват, дрезгав смях тя грабва гердана и го слага на шията си. После надигат едновременно халбите бира и дълго отпиват. Очите на изпортените им лица - засмени. На хубавия ат всичко му отива - отбелязва сарачът. Под масата тършува вяло измършавяло коте. Отсреща върху дървената ограда е залепен афиш, който приканва публиката в осемнайсет часа, днес, на дефиле за излъчване на “мис град". Жената с гердана от мъниста дълго препрочита написаното. Чичото си е тръгнал. Тя вади от чантата си огледалце с изящен жест, недокоснат от времето - същият, с който самият Господ дарява избраничките си. После отривисто става и с приглушен, топъл глас казва на келнера, че тръгва. С едва доловима усмивка на полуотворени устни, с потрепващи ноздри, дамата се понася по улицата с онзи полюляващ се ритъм на крачките, за който няма възраст. Минувачите се обръщат и дълго гледат след жената. На шията й блести като синя звезда конски гердан от мъниста.

Мъниста (1)

Понякога от другия свят - онзи, забързаният - долиташе синът. Със спортна походка, обезсърчаващо сръчен, потискащо самонадеян. Веднъж той донесе шепа ясносини, стъклени мъниста за конски гердан. Беше ги видял на пазара пред сарачницата. Спомни си детството, когато изпод копитата на файтонджийските коне хвърчаха искри, а вечерникът бе напоен с дъх на цъфнали липи и мокър паваж. Не устоя и купи мънистата. Мина много време оттогава. Един ден, тъкмо се канеше да влезе при старата си майка, когато я видя с треперещи ръце да поднася мънистата към шията си. После измъкна отнейде тъмнооранжева блуза. Чу я да шепне, че на манекенката от витрината също тъй... Той смутолеви, че това са конски мъниста. Видял ги случайно. Взел ги, защото... Ликуващите очи на старата горяха. “Да не ти е грижа" - каза го с вид на човек, от когото зависи хубостта на света.

© Йордан Калайков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2008
Йордан Калайков. Животописи. Две книги в една (1994-2008). Варна: LiterNet, 2008.