МЛАДИ СТАРЦИ

Йордан Калайков

web | Животописи

Млади старци (2)

Късна есен е, а земята още диша през хладния повей на вятъра, топла и разнежена. Още не се е наметнала с голотата на дърветата, нито е затиснала водните очи на изтръпналите усои с ледена корица. С годините старите дървета се бяха попрегърбили. Все по-често грапавата им снага пропукваше, сякаш пъшкаха. Приличаха на върволица старци, упътени към старостта и изнемогата си. Винаги съм си мислил, че оголяването на дърветата в късна есен е времето на тяхното вглъбяване и притихване. Когато ветровете обрулят пожълтелия листак и той покрие като с килим земята, те вече могат необезпокоявано да провират вихрите си между съблечените вейки. Няма кой да ги възпре и тъй студът губи хапливостта си, останал без леговище сред пролуките. Това е невидимата зимна дреха на дърветата-старци, с която ги завива самият Господ, за да бъдат напролет отново млади и зелени.

Млади старци (1)

Годините преминаха неусетно и под тежестта на времето чинарите край пътя остаряха. Проядени от болести, прегърбени и разкривени, навярно скоро щяха да умрат - спокойно и безропотно, тъй както бяха живели.

Една сутрин осъмнаха с бетон в кухините на телата си. Не след дълго той се втвърди и сега белее отдалеч, сякаш са им сложили изкуствени челюсти - здрави, ослепително бели, но чужди.

Тъй заживяха клонатите старци. Понякога се греят на оскъдното слънце и дремят с каменните си труфила, които отдалеч приличат на надгробни плочи. От време на време южнякът шета в още голите им клони, сякаш да ги подсети, че е време да живнат и да се раззеленят.

В раздърпаното от зимата гнездо се завърнаха гургулиците, унесени във вечната любовна игра. Понякога случаен минувач се спира покрай чинарите и дълго се взира в причудливите им премени. После си тръгва, сподирян от шепота на пробудените дървета. С всеки изминат ден приближава сезонът на поредната им младост. Под бетона, белеещ неловко, напира мъзга - силна и влудяваща като любовта.

© Йордан Калайков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2008
Йордан Калайков. Животописи. Две книги в една (1994-2008). Варна: LiterNet, 2008.