ИМПРЕСИЯ

Йордан Калайков

web | Животописи

Импресия (2)

През есента пръснатите из гънките на хълмовете къщички притихват. Потънали сред пушеци от подпалена шума, с измити от сутрешния скреж червени покриви и бялнати тук-там дувари, те привличат неудържимо и необяснимо душата, както се случва само в любовта. Към поселищата пълзят пътчета. Те са от онези малките, коларските, които са напълно непознати за пришълците. Кой знае защо кротналите се наесен къщи и пътищата към тях ми приличат на онези жени, за които казват, че не са красиви, не са дори симпатични, но са демонски магнетични и напористи с първичната си и властна женственост. От такива жени просто лъха мирис на женско, който влудява и те кара да вървиш след тях безразсъдно. Сякаш пътят и жената имат една душа, защото при съприкосновението на очите с тях потръпва собствената душа. Сигурно никой не би могъл да обясни необяснимото тайнство, както не би могло да се обясни докосването на две души. Това е във владенията на невидимото съпреживяване, а там властва магията. Работи все отвлечени, напълно непознати и убегливи, както остава непознат до края и собственият ни живот, убягнал ни завинаги. Нищо, че е наш, но белязан от страховития предел, остава сякаш чужд. Иначе с годините все по-органично усещаме, че отлита като дима от есенна шума - нагоре, все нагоре, докато потънем с онази есенна жена в нищото на бездната, наречена небе.

Импресия (1)

Вятърът излезе привечер - горещ, сух, напорист. Най-напред той набразди гладката повърхност на морето и набързо привърза бели панделки по гърбовете на прииждащите вълни. После се втурна към тополите, обърна ги като ветропоказатели и те изведнъж оживяха - шумни и събудени от следобедната дрямка. Зад тополите небето светлееше, а те, странно почернели, плувнали в здрач, трептяха с хиляди неуловими движения.

Плажът изглеждаше раздърпан и пуст. Под напора на полуделия вятър някои от чадърите бяха изпопадали. Платнищата на тези, които още стърчаха, плющяха като ветрила на яхти, заседнали в плитчина. Оцелелите чадъри се бяха струпали на пъстри островчета върху бялата повърхност на пясъка и сякаш безизходицата ги въртеше непрекъснато в кръг.

Изведнъж отнякъде се появи жена, блъскана от вятъра. Пристъпя странно с извити навън стъпала и се клатушка. Спира се от чадър на чадър, опипва ги с поглед като че търси нещо изгубено и беззвучно се смее. После се затичва босонога, с плътно прилепнала към тялото дреха. Заедно с нея побягват и гърдите й. Тя се опитва да ги възпре с ръце, но не успява. Разголените плътни бедра на жената разсичат ритмично здрача. Струва ти се, че самата любов тича към теб - обезумяла и сляпа.

© Йордан Калайков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2008
Йордан Калайков. Животописи. Две книги в една (1994-2008). Варна: LiterNet, 2008.