Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КОВАРНАТА НЕУМОЛИМОСТ НА ОТМИНАВАЩОТО ВРЕМЕ

Йордан Калайков

web

Бавно и незабележимо настъпват промените. Тялото, подобно на дълго употребявана машина, започва да се поврежда. Отначало повредите са малко и лесно отстраними. Медицинските ремонти са успешни и животът продължава все тъй хубав и привлекателен. После пораженията зачестяват, но всичко изглежда временно и поправимо. Възможностите намаляват чувствително, но животът е по-силен от случващото се. Човек се приближава неусетно до невъзвратимост и невъзможност да живее както е свикнал и както са изградени навиците му. Стереотипите - онези тъй непоклатимо формирали втората му природа, се пропукват. Животът сякаш продължава по инерция с все още съществуващите в съзнанието мисли, желания, очаквания от миналото. Цялото същество се съпротивлява с всички сили. Отказва да приеме края на един красив и активен етап от живота. Започва изживяване в бъдещ, мним живот, който няма да се случи в тъй познатите и желани измерения.

Животът и персоната, на която принадлежи, се разминават във времето. Човекът е тук, както е бил винаги и уж живее, а той - животът е някак си встрани и става все по-трудно да се балансират състояние и реалност, да се съберат, както е било винаги в миналото. Себепознаването навлиза в друг етап и става все по-болезнено. Предпочитаното състояние е илюзия, която се превръща в нова истина, нямаща нищо общо с действителността.

19.09.2019 г.

 

 

© Йордан Калайков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.04.2020, № 4 (245)