Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РЕХАБИЛИТАЦИЯ

Йордан Калайков

web

Те живееха заедно и бяха близки, макар и непознати. Случаят ги бе събрал в панелен блок, а жилищата им бяха едно над друго. Детето отгоре, вече поотраснало, по рождение страдаше от пареза и говорен дефект. Той, отдолу, вече на години, състарен и поразен отляво - с почти неподвижни ръка и крак. Докторите го били изтървали, за зла участ. Безкрайният поток на еднаквите, безлични и равни дни съпътстваше убийствено съществуването на двамата непознати и тъй близки по участ. Никога не бяха се виждали, но знаеха един за друг. Причината беше появяването им в един и същ час, един над друг, един под друг и това беше откритие - едновременното присъствие. Иначе, беше часът за рехабилитация - задължителните, предписани някога упражнения, които всеки изпълняваше педантично. Приличаха на удавници, хванали се с всичка сили и със сляпа надежда за сламка. Детето отгоре тупкаше навярно топка в ритъм две към едно, а другият - отдолу, нещастно окуцял, правеше същото, само че в ритъм едно към две. И тогава за двамата непознати настъпваше най-радостният миг от безкрайния ден - мигът на общуването. Заиграваха се с упование и увлечение. Сменяха зададения ритъм на тупкането или го заменяха с почукване. Получаваше се нещо като морзов език с въпроси и отговори - по-скоро зададени въпроси, останали без отговори, и отговори на незададени въпроси. Все пак, накрая, панеленият рай хлопваше врати и магията на странното щастие изчезваше, за да остане очакването за общуване на другия ден, в същия час за рехабилитация.

 

 

© Йордан Калайков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.11.2020, № 11 (252)