Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРОКЛЯТИЕ

Йордан Калайков

web

Двете Христини стоят една срещу друга, отпиват кафе. Едната е гледачка на кафе, бае срещу уроки, лее куршум за страх, разваля черни магии. Като всяка жена, която има вземане-даване с Всевишния, е смирена и боязлива. Изглежда кокалеста, мустаката и отвсякъде мъжкарана. Да се чуди човек, като е помазана, как Бог е позволил да боде на хората очите с грозотията си.

Другата Христина е местната хубавица, пръкнала се сякаш единствено да превърта до премала мъжките сърца. Това и правеше. Току метне на някого намордника и докато не го изстиска като лимон, не го изпуска.

Върти зелени очи хубавицата, хрупа с яки зъби запечена царевица и отпива от кафето. Гледачката я чака да го допие, жигосва я под око и си мисли: “От Бога драсната, пуста да опустее, ще подлуди всекиго, ала не зачева”. Знае, че и женурята одумват хубавата Христина с едвам прикрита завист. Въртиопашка, създадена да се развява по потайни места, да зачева и да ражда, ама не би... И тия, дето имат по две-три дечища, и те й завиждат.

Най-после кафето е допито и гледачката уж гледа в чашката, ала очите й опипват розовите плътни бедра на зеленооката. Изведнъж с ужас си помисля, че самият дявол се е вселил в нея, щом, без да иска, се запитва какво би направила, ако самата тя е мъж?

Докато се взира в кафеената утайка, скверната мисъл се върти весело из главата й и не ще да излезе. Богопомазаната Христина плюе усърдно против уроки и се кръсти. Самият Сатана е тук, знае го, ала хубостта си е хубост и на нея, дето никога никой не й бе казал, че е хубава, кой знае защо й е хубаво.

От гледането нищо не излиза - нито хубаво, нито лошо. От обърканите брътвежи на гледачката остават да се оспорват яростно миналото и бъдещето - и те объркани като кълбо, дето няма разплитане. Единствено хлъзгавото настояще си знаеше работата.

 

 

© Йордан Калайков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.03.2008, № 3 (100)