Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БИБЛИЯТА В УЧИЛИЩЕ - ПЕДАГОГО-ЦЕННОСТЕН ПРОЧИТ НА ОСНОВНИТЕ СЮЖЕТИ*

Яна Рашева-Мерджанова

web

Първа част
Тълкуване на библейските сюжети

Ще предложа варианти на съвместни интерпретации между учител и ученици. В основата им стои търсенето на:

• вложени общочовешки ценности;

• връзката им с личния жизнен опит;

• връзката им с човешката родова история и съвременност;

еволюционни посоки на градиране и на трансформиране на проявленията;

• вариации и проблематизиране чрез алтернативни отговори;

• продължението и приложението им чрез творчески дидактически формиращи задачи;

интердисциплинност.


Конфликтът Каин/Авел - по кръв; социален;
професионален; личностен

Забелязва се еволюцията - Каин земеделецът убива Авел скотовъдеца. Но братята на Йосиф не го убиват, а го продават, а той на свой ред им прощава със снизходителността на извисилия се. Иаков измамва Исаав, но след години те си прощават взаимно при срещата на бащина земя. Като че ли заложеният в Началото конфликт и жестокият факт на смъртната омраза до братоубийство, мъстта и завистта се омекотяват с повествованието, с житието, с времето.

Учениците могат да бъдат поканени да дадат примери от личния си живот, от художествената литература, от словесния фолклор - песни, приказки ("Тримата братя и златната ябълка" - двамата по-големи не извличат брата си от кладенеца); античната литература ("Едип цар").

Задача

Организирайте дискусия на тема "Подлежи ли на трансформация възгледът, че убийството на тялото позволява живот на душата?".


Могъл ли е да се "размине" Потопът?
Проблемът за наказанието

Могло ли е да бъде избягнато Наказанието? Тук Бог още не е милостив, не Му се молят, не искат прошка. Бог е ядосан на човеците, дъжд се излива 40 дена и 40 нощи, а водата се издига над земята 150 дни. Но след приношението на Ной Бог не само се омилостивява, но и се покайва: "И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човечешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих; занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престават" (Битие 8: 20-22).

Но Господ Бог жалува земята, а все още не човека. Трябва да мине много време, докато възлюби Бог човеците така, че да им прати Своя Едничък Син. Но учителят е този, който може умело да разкрие генеалогията на Божието чувство към хората - от суровото наказание на първия Потоп през безкористните жестове на свети зачатия до непорочното зачатие на подаряването на Божия Син на човешкия род за неговото спасение.

Задача

Опитайте се да разкриете връзките между Милост - Наказание - Съвест. Милостта като най-тежко наказание. В този порядък, макар и парадоксално, не е ли възможно да мислим (само)жертвата на Иисус като най-тежко наказание (не спасение) за хората?

Задача

Интерпретирайте сюжета за Вавилонската кула. Използвайте аналогията между хората и Прометей, дръзнал да си присвоява небесно могъщество и да го подарява от свое име. Същността на наказанието - самотата (прикованият за вечни времена Прометей и неразбиращите се помежду си, изолирани човеци). Контраверсията физическо/душевно страдание.

Задача

Наказанието в невежество - Проповед от планината и Моисей чупи скрижалите.

Опитайте се да направите схема или друга фигура на степените наказания в Библията - според степените провинения. За да изведем справедливостта Божия.

А сега предложете свой модел на наказанията въобще.

Ной и Хам - синове и бащи, поколения, живи и мъртви

Ной проклина Хам и неговия син да робува като домочадец не толкова заради някаква грубост или обида. Собствено Хам нищо не прави на баща си, просто прикрива голотата му. Но бащата се ядосва тъкмо заради това, че синът го е досрамяло от него и по-важното - че самият той е изпитал срам пред сина си. В интерпретацията на връзката между поколенията и смисъла на почитта е подходяща аналогията с народната приказка, в която синът извлича баща си (дядото) на бунището, че миришел лошо, а синът (внукът) наблюдава и след това грижливо прибира куката (за момента, в който му потрябва и на него за същата работа). Както е казала мечката: "Раната от брадвата заздравя, но не и от думите, които ми каза".

При по-големите ученици може да се развие идеята за връзката между почитта и уважението, традицията и демокрацията в стила на Дж. К. Честертън: "Такъв е първият принцип на демокрацията - съществено е това, което се споделя от всички хора, а не отличаващото ги един от друг. ... Никога не можах да разбера защо хората си мислят, че демокрацията се противопоставя на традицията. Нима не е очевидно, че традицията не е нищо друго освен демокрация, погледната през призмата на времето? Тя се гради върху консенсуса на обикновените хора, а не върху произволни, изолирани решения. ... Традицията е един вид разширяване на избирателното право. Тя означава даване право на глас на най-неясната нам от всички класи - тази на нашите праотци. Традицията е демокрация на мъртвите. Всички демократи протестират срещу разделението на хората, наложено от рождението им. Традицията протестира срещу разделението, наложено от смъртта. Демокрацията ни учи да се отнасяме с уважение към мнението на добрия човек, било то и това на метача ни. Традицията ни учи да не го пренебрегваме, било то и това на баща ни. Мъртвите трябва да присъстват на съветите ни. Древните гърци са гласували с камъчета, дедите ни ще гласуват с надгробните си камъни. А в това няма нищо нередно, след като повечето надгробни камъни, както и повечето бюлетини, се бележат с кръст" (Успенски 1992: 57-58).

Задача

Говорът на мъртвите - избройте свидетелствата, с които нашите предци участват в диалога:

Сега избройте Библейските свидетелства:

Връзката Майка/Син. Проблемът за "Непорочното зачатие" и "по волята Божия"

В Библията връзките родители-деца също еволюират, както и връзката Бог-човек. Релациите са съответни. Отношенията родители-деца еволюират в две магистрални посоки - първата, от център баща-деца към майки-деца, и втората, от зачатието като абсолютно грехопадение към непорочното зачатие. Ще илюстрирам и двете тенденции.

Първата тенденция, Ной и Авраам представят родителството в първата част на Стария завет. Жените седят в сянка, те не са включени в сюжетната линия на тези взаимоотношения. В центъра на семейството е бащата и той поотделно има отношения с Бога, с жената, с децата. Всички отношения минават през него. Но постепенно се появяват Ревека и Рахил, Елисавета и Мариам, Тамар, Ноемин и Рут и те имат вече свои специфични роли, специални отношения и с децата, и със съпруга, и с Господ Бог. Тъкмо тук, на фона на първата тенденция, се откроява втората.

Серията непорочни зачатия (очистване на рода от дамгата на грехопадението) започват от Сара, жената на Авраам. Но Ангел казва новината за чудодейното зачатие и продължаването на рода на стария Авраам, а не на Сара. Тя, първо, стои до вратата (отстрани и чужда на връзката с Бога) и, второ, тя е невярваща (усмихва се). Всъщност в този начален вариант зачатието един вид пак се случва чрез и на мъжа, чрез връзката мъж-Бог. Но неясно защо (или може би твърде ясно - заради посланията за любов, които човеците трябва да усетят в деянията на Господ Бог, и то тъкмо чрез промяната в отношението му към първородния грях - страхотно внушение на Библиотеката като произведение) Бог започва да говори и да действа чрез все по-непосредствена връзка с жената - най-напред жената е превърната меко в ценност - тя трябва да се заслужи. Иаков (Израил) трябва да слугува три пъти по седем години за Рахил - седем години като начална договореност, но му изпращат Лия (слугува още седем години - показва трайност и сила на любовта си), после още седем години. И двете са му жени, но при срещата с Исаав след години, когато се прибират в родната ханаанска земя, той избутва напред Лия с децата и слугите й, а Рахил с Йосиф оставя най-отзад. Защо ли? Но още в самато начало на сюжета, когато Иаков среща за първи път Рахил при кладенеца, отпушва камъка и напоява овцете на вуйчо си Лавана (баща на Рахил), той "целуна Рахил, дигна глас и заплака" (Каролсфелд 1993-2005: 43). Жената вече е силна, тя вече е опора, тя вече е личност, тя вече става автономна и с характерология. Тя вече не е само допълнение и функционално средство. Нещо много важно - тя един вид е издигната на пиедестал, защото в слугуването за нея Иаков като че ли изкупва вината си, задето е измамил баща си Исаак на смъртния му одър, и се представя за брат си Исав, за да вземе бащината благословия.

После идват благовещенията, давани направо на жената. Връзката Бог-Елисавета подготвя връзката Бог-Мариам. Нещо повече - Бог установява контакт и между тях, с което създава едно женско общество, общност вън от мъжкото присъствие, в която участват Той и те, светите майки. И когато Мариам и Елисавета се срещат в град Иудин, "младенецът проигра в утробата й", разпознавайки Божията майка в лицето на Девата (Королсфелд 1993-2005: 32). Явява се и връзката майка-син, която се установява даже преди раждането. Зачатието "по волята Божия" е непорочно зачатие.

На следващо място, има една особена еволюция и в самото зачатие - в утробата на жената Бог полага Едничкия Си. Но не в утробата на първата и на коя да е. До Мариам пътят се подготвя от предишните чудотворни зачатия - и на Сара, и на Елисавета.

Накрая, можем да открием и една еволюция на вътрешното отношение на Бог към жената (от пасивен фон и средство към автономна личност) - /към майката/към Божията майка. За да остане за вечни времена посланието на Библията към рода - почитта към Божията Майка като майка на целия човешки род, като негова закрилница. И нещо много повече, като неговата застъпница пред Господ Бог. Ето как посредничеството на отношенията Бог - хора се прехвърля изцяло от мъжа върху жената - изминава дългия път от Потопа през целия библейски сюжет на Стария завет. "Приемането на човешката природа от Бога е свързано с нейното освещаване и прославяне и в този смисъл се отнася най-цялостно до Божията Майка" (Булгаков: 199). И по-нататък: "Дева Мария е райският цвят, разцъфнал върху дървото на човечеството. В нея намира пълно осъществяване светостта. Тя се явява не само оръдие, а пряко и необходимо условие за Боговъплъщението, неговата човешка страна" (Булгаков: 200). Ние всички ставаме деца на Девата (както на Господа).

Великолепен израз на това последно равнище на еволюционното развитие на образа на жената в Библията и нейните релации с Бог/деца/мъж/човеци предлага Хермес Трисмегист в своя "Свод на херметичните науки" - едновременно синтез и анализ (Трисмегист 2002: 202). Предлагам ви го като

Задача

Опитайте се да окачествите типовете обобщения и послания, които прави Х. Трисмегист чрез всеки стих от творбата си.

Аз съм част от моята майка.

Аз съм самата майка.

Аз съм съпругата, аз съм девицата.

Аз съм бременната, аз съм и акушерката.

Аз съм тази, която изпитва мъките на раждането.

Моят мъж ме роди, а аз съм неговата майка.

Той е моят баща и моят господар.

Той е моята сила; той казва това, което пожелае.

Аз съм самото пораждане.

Аз породих човека като господар.

Задача

Могат да се направят четири типа генеалогии: първият, на еволюцията в отношенията родители-деца; вторият, на еволюцията в отношенията Бог-жена-зачатие; третият, на еволюцията в самото зачатие; четвъртият, еволюция на отношението към жената. Опитайте. Нека учениците също опитат.

Задача

Първо, припомнете си дискутираното за Мисията като трудното сечение на вътрешно/външния човешки Избор - подчинение/воля/свобода/власт.

Второ, тук предлагам и сентенцията на Карлос Кастанеда за уникалната възможност да не бъдеш, да бъдеш: "Моралната квадратура на кръга е в това, как да не бъдеш победител в един свят, в който място за победени няма".

Нарисувайте "моралната квадратура на кръга".

Какво избирате: победител, победен, да не бъдеш победител (как е възможно); или нещо друго...

Тълкувайте библейските примери на "победили победени" във/чрез/след (само)жертвата: Авраам, Рут, Девата, Иисус, Ана, Бог... и другите...

Трето, опитайте се да определите мисията на Ева, на Дева Мария, на силните женски образи в Библията (Сара, Елисавета, Рут, Ноемин...).

Нека всеки избере "своята героиня":

Жени - мисионери в историята на човечеството:

Мисията на жената днес:

Балансът мъжко/женско в Библията.
Образците на семействеността и семейството

Първоначално такъв баланс няма. Отношенията са полюсни. Жената е придатък. Но горните типове еволюция ни помагат да идентифицираме и да конкретизираме типовете семейни връзки и стъпалата библейски семейства. Предлагам ви един вариант, вие можете да го опровергаете, да го допълните, да го промените, да изработите свой въз основа на собственото си виждане, аргументи, доказателства, примери и свидетелства в библейския текст и своето разбиране.

Библейските семейства

1. Ева и Адам - Бог дава Ева на Адам. Собствено са безучастни към децата си, и тях Господ им ги дава.

2. Авраам и Сара - тя е бездетна, но Бог казва на него "ще умножа рода ти", Сара е вътре вкъщи и гостите говорят, тя само чува и не вярва (невярваща е). И децата са чрез мъжа.

3. Исаак и Ревека - слуга е пратен да съглежда и избира Ревека, вижда Исаак и отива с него (жената вече избира).

4. Иаков и Рахил - той слугува за нея и тя се бори за децата си - заслужава ги. Жената минава един вид пред мъжа. Като че ли се появява любов.

5. Мариам и Йосиф - Бог се свързва директно с нея, Йосиф е изолиран, той приема решението. Децата се дават на и чрез жената.

Взаимоотношения в семейството

В библейското семейство действат моралистични правила за жената и финансово-парични за мъжа. До развод може да се стигне, когато жената "не добие благоволение в очите му, да й напише разводно писмо, даде й го в ръце, и я изпрати от къщата си..." (Битие 24: 1). Но далеч не всички могат да пишат и се предполага, че в разводния процес участва и трета страна. Знае се, че ако родителите имат деца, мъжът се изнася от къщата и я оставя на жената с децата; ако нямат деца, напуска жената. От новата ера насам мъжът трябва да върне и брачната зестра на жената. Многоженството е позволено, стига да може мъжът да осигури финансово фамилията си. Авраам е женен за Сара, но преди тя да зачене, той има вече син от робинята им. Иаков има две жени - Рахил и по-голямата й сестра Лия (макар и в началато натрапена му с хитростта на семейството). При смъртта на съпруга, ако имат деца, братът на починалия или най-близкият в рода мъж се жени за вдовицата, за да се грижи за нея и децата.

Какво е отношението към децата? На кого е детето? - един основен въпрос. Ана обрича неродения си син на Бог като назорей. Бог изпитва Авраам тъкмо чрез готовността му да принесе сина си Исаак в жертва. Човекът е преди всичко Божие чедо и не бива да престава да се приема като такъв. От друга страна, намесва се и ролята на майката. Тя е най-близко в грижите си за децата до тях. Може би моментът на жертвоприношението за Авраам и Исаак е нужен, за да се откъсне синът от майката, да се изведе от биологичната връзка с нея. Сара "отсъства" в този момент от сюжета. Просто я няма в библейския текст. И "подходящо" умира в следващата глава (6: 153-155). При това, преди да се омъжи за Авраам, Сара е била наложница в двора на египетския фараон и покрай нея Авраам "поминува добре". Веднага след смъртта й Авраам (на 140 години) се жени за нова жена - Хетура ("ухаещата"). А Исаак се жени за Ревека: "и се утеши Исаак в скръбта за майка си" (Бит. 24: 67). Чрез тези две сватби се изолират образите на майката и на жената, мъжката автономност се отвоюва и се застрахова. Но не е така вече при Мариам, Йосиф и Иисус. Тук, обратно, бащата остава на заден план и в съзряването, и в зрелостта, и през целия път на Спасителя. Мария е тази, която е плътно до него, която поддържа биологична, духовна и медиативна връзка със Сина (си). Тя се превръща от майка човек - в майка на Божия Син - в майка на човеците. Еволюцията и динамиката в отношенията родители-деца е корелативна с еволюцията и динамиката в партньорските отношения мъж-жена.

Задача

Организирайте дискусия на тема Семейството/Бракът/Семействеността днес - противоречия за съхраняване. Не забравяйте, че всяко пълноценно участие в дискусия зависи от изясняването на понятията за нещата, за които дискутираме. Започнете оттам.

Героинята (разумна и мъдра)

Ева, първата. Чрез нея в Библията са въведени изкушението, грехът, второстепенността. Но тълкувателите я оценяват и в друга светлина. Ева извършва непознато до този момент действие - тя "вижда" (конотация на прозрение), че дървото е "добро за ядене"; усеща естетическата му привлекателност (приятно за очите); свързва видимите с невидимите му качества (завидни когнитивни способности) и пожелава (проявява смелост, граничеща с дързостта на Прометей) плода, защото "дава знание" - имплицирана е и лична ценностна система (Битие 3: 6). Интелектуална, морална и естетическа рефлексия се съчетават и имат аналог единствено в поведението на Бог. Всъщност дали и тук, още в началото, наказанието на Бог не е по-скоро за тази смелост и дързост (както при Потопа, както при Вавилонската кула), отколкото за самото съвокупление! Отговорът е у всеки от нас.

Вълнуващ е още един женски образ в Книга на Рут - самата Рут. В целия сюжет доминират женските гласове. Предполага се, че действието се развива около 5. в. пр.Хр. след заточението във Вавилон. Поради глад семейството на Елимелех напуска Юдея и се заселва при народа Моав. Имената на героите са символични и много изразителни:

1. Елимелех - Господ е цар.

2. Ноемин - Сладката, Милата.

3. Хилеон - Разруха (единият син).

4. Махлон - Болест (другият син).

Офра и Рут са двете снахи от народа на Моав. Бащата и синовете умират. Гладът свършва. Ноемин тръгва да се прибира. Казва на снахите си да останат при своите в "майчината къща" (Битие 24: 28). Рут остава с Ноемин и нейните думи на признателност, обич и вярност (от жена към жена) са толкова силни и високо оценени, че стават част от всеизвестната клетва в брачния ритуал (между мъжа и жената) на западната християнска цивилизация:

...където идеш ти, там ще дойда и аз,
и дето живееш ти, там ще живея и аз;
твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог - мой Бог;
и дето умреш ти, там и аз ще умра и ще бъда погребана...
само една смърт ще ме раздели от тебе.

(1: 16-17)

Задача

Важна задача тук е да откроим двата типа генеалогии:

• движението между ролите - от безсловесно допълнение като съпруга (шестата изначална истина за жената в нейното въвеждане е наказанието й и най-тежката част от него е пълната й подчиненост и лишаването от разум и право на глас в общия живот с мъжа) към придобиване (заслужаване) на разум, самостоятелност, проява на характер.

• вътрешното развитие (израстване) на жената в ролите чрез различните библейски прототипи на женски образи.

Изработете своите варианти на генеалогии.

Задача

Да откроим синтеза на ролите във времето и в личностите на жената. Те не се дават на библейската жената линейно, последователно и разделено - съпруга, майка, блудница, разумна или пророчица и т.н. Открийте синтеза на ролите в личностите. В крайна сметка можем да се запитаме дали феминизацията и еманципацията датират от 19. в. сл.Хр.

Задача

Ще се опитаме да характеризираме Пътя на извисяването:

"От момента, когато победиш жалката гордост от това, че си хубава, и низката радост, че господата по улиците те обсипват с дръзки погледи и те задяват с усмивки, ще възлезеш по пътя на благочестието, защото по тоя път се потъпкват изкушенията, а след това по стръмната пътека на съвършенството. На тая пътека ще намериш опрощение. Ще дойде време, когато не ще се гордееш пред самата себе си не само задето си хубава, но дори за това, че си чиста душа. Тогава не ще трябва да се питаш що е грях и как да разпознаеш греха, защото ще се приближиш до състоянието на вътрешна простота, която най-естествено не допуща до себе си мръсота."

Стефан Жеромски. История на греха.

Обърнете внимание: от жалката гордост през благочестието към вътрешната простота и от Пътя в Пътеката - отбележете степените и не пропускайте стесняването на маршрута, защото все по-малко ще продължават нагоре.

Нашите задачи:

Първо, открийте и фиксирайте пътя на извисяването според Библията (можете да ползвате схемата на библейското времепространство по Ив. Слаников в параграф Време и топоси в Библията).

Второ, изобразете пътя на извисяването според История на греха.

Трето, изберете си женски (или мъжки) библейски образ, анализирайте и изобразете неговия път на извисяване.

Четвърто, един личен въпрос: замисляли ли сте се над своя личен път на извисяване - на него ли сте? Бихте ли се опитали да го изобразите и да отбележите къде сте сега (също както на плановете на градския транспорт по уличните спирки)? Нали живеенето на всеки от нас и на всички нас заедно е всъщност едно (или много) пътувания в една и съща Вселенска мрежа, които трябва да бъдат съгласувани, за да няма катастрофи?

Библейските притчи - общочовешки ценности и съвременни проекции

Първата притча за милостивия самарянин дава едно много важно послание. То е скрито във въпроса на Иисус към любознателния: "И тъй, кой от тези трима (свещеника, левита и самарянина) ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?" (Каролсфелд: 211). "Ближен на изпадналия" - ти се приближаваш, а не другите до теб, ти си активен и действен, ти обичаш и правиш своя избор. Посланието за активността.

Втората притча е за Блудния син. Посланието за прошката (не толкова за покаянието). Нека помислим - дали бащата не е простил още преди да се завърне синът; нещо повече - простил е и независимо от това, дали ще се върне, или не. Прошката, изпреварила и изпреварваща покаянието. Така човек живее с вярата, че е опростен в Господа, и детето - че е обичано и опростено от майката. Мисля, че в състояние на изначално опрощаване и милост е възможна любов от типа на Иисусовата и нея Той ни завещава.

Третата притча е за Богатия и Сиромаха Лазар. Тя се надгражда над втората, въвеждайки варианта на закъснялото покаяние, което не може да отмени справедливото наказание. Но зад този сюжет се крие посланието за силата на вярата. Когато Богатият моли да бъдат предупредени неговите петима братя на земята да внимават и да водят праведен живот, за да не ги сполети неговата участ, Авраам му отговаря: "...имат Мойсея и пророците: нека ги слушат" (Каролсфелд: 213). На изпитание се поставят силата на вярата и упованието в учителите (съответно в Бог). Отново можем да поставим въпроса, дали Богатият е наказан за прегрешенията си спрямо човеците, или/и (и най-вече) заради неверието и непослушанието пред Всевишния.

Четвъртата притча е за Фарисея и Митаря. Петата е за блудницата. Двете истории са свързани. Фарисеят е самовлюбен, грехът е лицемерно набожен, притворен; той се превъзнася - не напада директно другите, но хвали сам себе си: "Не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци" (Каролсфелд: 214). Липсва му не само скромност, но и доблест да си признае изкушенията и грешките. В притчата за блудницата тълпата вече е арогантна - тя открито напада и иска да линчува жената. Тук грехът е груб, примитивен и открито агресивен. Иисус осъжда и лицемерния грях, и грубото посегателство. Но истинското послание и тук е скрито - съдната способност не е за човеците, защото всички сме грешни. Дори и Иисус казва на жената: "И аз не те осъждам" (Каролсфелд: 215). Посланието за пълното смирение.

Символ Верую.
Авраам и вярата - проблемът за избора и автономността

Тук тези няма. Тук сме изцяло в неуловимото и неизказуемото на Вярата. Нищо не утвърждавам и нищо не отричам. Само открехвам Въдворението.

Упътване за учителя/ученика при Избора:

Тълкувайте "трилогията", която ви предлагам от гледна точка на ценностния подход във възпитанието и саморазвитието на личността и от позициите на споделяна от вас светогледна (философска) основа. Отделете внимание на:

- "безпокойството" - "отговорността" - "личната отговорност за цялото" - психологическите механизми на бягството (свържете с Ерих Фром), 1-и текст;

- на доверието и авторитетите - на съмнението - на приоритетите - на избора - на същността на ценностите и тяхната специфика, 2-и текст;

- тяхната йерархия - на еволюцията им във времето (възможен ли е въобще сънят на Авраам за днешния човек? - еволюция на човешкия проблем - избор - ценности), 3-и текст. Делението е условно, направено е, за да улесни вашата концентрация.

- мощта на подчинението; надеждата на отчаянието; множествената едновременна любов, вътрешно раздвоявана. Силата на смирението.

Въвеждането в проблема през вратата на екзистенциализма

"Екзистенциализмът с готовност заявява, че човекът е безпокойство. Това означава следното: един ангажиран човек, който си дава сметка, че е не само онзи, когото избира да бъде, но и едновременно с това един законодател, който заедно със себе си избира и цялото човечество, не би могъл да се освободи от чувството за тотална и глъбинна отговорност.

Разбира се, много хора изобщо не изпитват безпокойство, но ние твърдим, че те само прикриват безпокойството си, просто го отбягват. Дори и прикрито, безпокойството пак се появява. Тъкмо това безпокойство Киркегор нарече безпокойството на Авраам..."

Сартр, Ж.-П. Екзистенциализмът е хуманизъм. С., 1994, 19-21.

Историята

"Историята е известна: ангел нарежда на Авраам да жертва сина си. Всчко би било наред, ако това действително е ангел, който идва и казва: Ти си Авраам и ще жертваш сина си. Само че всеки може да се запита, първо, дали това наистина е ангел и дали наистина аз съм Авраам? Кое може да ми го докаже? Ако чуя гласове, кой ще ми докаже, че идват от небето, а не от ада, или от подсъзнанието, или пък че не са резултат от патологично състояние. Кой ще докаже, че са отправени към мен? Как бихте постъпили на мястото на Авраам?"

Пак там, с. 21-22.

Едно тълкуване, което може да бъде тълкувано;

Едно решение, което всяко поколение и всеки човек пререшават

"Някой е станал велик, когато е очаквал възможното, друг - когато е очаквал вечното, но онзи, който е очаквал невъзможното, е по-велик от всички... Онзи, който се е борил със света, става велик чрез покоряването му; а онзи, който се е борил със себе си, става велик, покорявайки себе си. Но онзи, който се е борил с Бога, става най-велик от всички. Авраам е най-велик от всички, велик чрез онази мощ, чиято сила е безсилието; велик чрез онази мъдрост, чиято тайна е глупостта; велик с онази надежда, чиято форма е лудостта; велик чрез любовта, която мрази себе си."

Киркегор, С. Страх и трепет. С., 1993.

Символ Верую, подпомагащ всеки избор

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

2. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.

3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от Небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария, и стана човек.

4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.

5. И възкръсна в третия ден според Писанията.

6. И възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца.

7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви, и царството Му не ще има край.

8. И в Духа Светаго, Животворящия, Господа, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.

9. В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.

10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.

11. Чакам възкресение на мъртвите.

12. И живот в бъдещия век. АМИН.

Подчертаното е за да открои възхода на вярата; възхода на групите символи на вярата:

• Бог Отец-Син Божий-Дух Светаго (първа група на Светата Троица);

• Църква-Кръщение (втора група на Властта за Тайнствата);

• Възкресение-Вечен живот (трета група на Духовното въздигане на рода - зададено от Светата Троица и осъществено от Тайнствата);

• Амин (заключителният Благослов).

Задача

И все пак, вярваме ли в действителност?

"Всички велики духовни учения на света, включително и християнството, ни казват категорично, че смъртта не е краят. Всички те съдържат в себе си представите за някакво бъдещо съществуване, което придава на земния живот свещен смисъл. Но въпреки тези учения съвременното общество е до голяма степен духовна пустиня, защото повечето хора смятат, че няма нищо друго освен настоящия живот."

Ринпоче, Согиал. Тибетска книга за живота и смъртта. С., 1992.

Нашите задачи:

Първо, дискутирайте, търсейки отговор на въпросите:

- Защо все пак хората не вярват (открито или прикрито)? Какво им пречи?

- Да не би да нямат правилно разбиране за същността и свободата на Вярата? Разяснете ги пак - на другите, на хората около вас, на самия себе си.

- Да не би да са недостатъчни символите на Вярата? Разяснете ги още веднъж.

- Имате ли вие свои лични символи на Вярата? Споделете ги с нас (символът е нещо публично).

- Имате ли свои лични символи? Споделете ги с нас.

Второ, потърсете символи на вярата в други религии. Съставете каталог.

 

Втора част
Примерни задачи и проекти

Те са насочени към интегриране на интерпретираното в ситуациите на живота. Провокират творческата и трансмисийната воля на младите хора. Те не са свързани с конкретните библейски сюжети, а по-скоро търсят и сами представляват мост към нас самите. Реализират интердисциплинните връзки в обучението по литература/философия/история/изкуство/религия/природни науки/психология и етика.

Задача

Бог е в Началото и в Центъра. Нарисувайте Божието слънце и Неговите животворни, творящи лъчи. Именувайте ги.

Задача

Да се опитаме да определим Човешката природа.

Първо, предлагам ви мнения на трима велики мислители. Подчертайте и изведете ключовите характеристики на човека, които вие приемате.

"Човек е само тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика... Величието на човека се корени в съзнанието за неговото нищожество. Дървото не съзнава нищожеството си. Следователно човек е нищожен само защото съзнава нищожеството си, но същевременно е велик именно защото го съзнава."

Блез Паскал

"Човек не бива да държи на неща, които не подхождат на човека, доколкото е човек. Те не се изискват от човешката природа и не водят до нейното съвършенство. А всъщност колкото повече се лишава от тях или от нещо друго подобно и понася да му ги отнемат, толкова по-достоен човек е."

Марк Аврелий

"Ние не сме длъжни да доказваме субстанционалното единство на човека, доколкото човекът не се разглежда като проста субстанция, която съществува сама по себе си и се познава чрез себе си. Защото това е диалектическа цялост, съществуване на противоположности."

Ернст Касирер

Второ, синтезирайте за себе си човешката същност според Библията и според изведеното тук. Формулирайте я.

Трето, нарисувайте човешката природа.

Задача

Сега нека да определим Мисиите на Бог и на човек според тяхната природа. В помощ ви предлагам тезата на Ортега-и-Гасет за Мисията.

"На първо място мисия означава това, което човек трябва да извърши през живота си. Но необходимостта, подразбираща се в това "трябва да извърши", е от особено естество. Тя с нищо не наподобява неизбежността на земното притегляне, привличащо камъка. Камъкът не може да не изпитва земното притегляне, ала човек отлично може да не прави това, което му е отредено да прави.

В призванието на човека не се налага, а му се предлага това, което трябва да извърши, и ето защо животът придобива характер на изявление на определена повеля. В наша власт е да пожелаем да я изпълним или не, да сме верни или не на призванието си. Но самото призвание, сиреч това, което наистина трябва да извършим, не е в наша власт, то ни се предлага неумолимо."

Ортега-и-Гасет. Есета. Т. 2, С., 1993, с. 134.

Обърнете внимание: мисията като повеля - сечение на:

• "призвание" (вътрешно) и "трябва" (външно);

• предложение и налагане;

• вътрешна власт (пожелаването) и външна власт (неумолимото предложение).

Мисията едновременно като обреченост и като свободен избор. Можем ли да кажем - като "наложен избор"? Мисията като дар - да изпълниш мисията значи ли да приемеш дара? Още тук залагаме връзките с разбирането на проблема за Избора (свободата в човешкия живот) и за Тайнствата като Дарове.

И така, припомняме мисиите на пророците, апостолите, спасителите - Иисус, Моисей, Дева Мария, Йоан... Припомняме мисиите на велики исторически личности. Припомняме опита си. Сега нека се опитаме:

Мисиите на Бог:

1.

2.

3.

.

.

Мисията (мисиите) на човек:

1.

2.

3.

.

.

Моята(моите) Мисия(и):

1.

2.

3.

.

.

Проект 1
Генеалогии

Ако досега не сте го направили, изберете си свой ареал и изработете генеалогия:

Първо, по сюжет от Библията.

Второ, на църковен или граждански ритуал.

Можете да работите по групи или индивидуално:

- припомнте си същността, правилата;

- потърсете необходимите източници, материали;

- обсъдете в групата предварително идеите и оригиналните хрумвания (сега генеалогиите могат да бъдат онагледени с различни материали или под формата на модели);

- организирайте представяне, обсъждане и изложение на генеалогиите.

Проект 2:
Сиянието на цветовете в Библията

Да нарисуваме цветно генеалогиите си, един любим библейски сюжет, един любим библейски образ.

Първо, предлагам ви тълкуването на символното значение на цветовете по Жан Приор.Универсалните символи. С., 1994.

Синьо - божествено свръхестествено, човешко безсмъртие, духовно пречистване, кръщение. В Библията се определя чрез сапфир, аметист, хиацинт.

Червено - радост, живост, любов; но и гняв, омраза, война.

Жълтозлатен, символизира Божествено откровение, Дарове на Тайнствата; с цвят на сяра символизира Дявола и дяволското.

Оранжево - любов към откровението у човека и откровението на любовта у Бога.

Зелено - здраве, природа, живот.

Виолетово - мъдрост, размисъл, смирение и изкупление. Дева Мария след разпятието на кръста и Мария Магдалена след покръстването й; небесносиньо и кървавочервено се сливат за мъчениците.

Бяло - сбор от всички цветове, символизиращ чистота, непорочност, невинност, щастие. С блясък на диамант и изпълнено със светлина - Иисус след Възкресението, Успение на Богородица; бяло без блясък (млечнобяло) символизира смърт и траур.

Троицата - бяло (всичкото на Отец)/синьо (откровението чрез Син)/червено (любовта на Свети Дух)

Черно - отсъствие на цветове. Иисус, когато слиза в подземния свят да се бори с изкусителя.

Сиво - възкресение на мъртвите, Иисус на Страшния съд.

Второ, потърсете необходимите ви образци; коригирайте и уточнете символното значение на цветовете.

Трето, оцветете идеите си.

Проект 3
Метаморфозите на Бог

Ако не сте се осмелили, сега ви предлагам да направите генеалогия на Бог в три варианта по избор:

- в Библията на Бог като цяло в две перспективи - на неговите деяния и на неговите проявления;

- в Библията на Бог, но само на предпочитана и избрана от вас негова характеристика - могъщество, чудотворност, милост, справедливост, гневливост...

- и в представите на човечеството от древността до днес (не само в християнския свят).

Дискусията е неизбежна.

Проект 4
Метаморфозите на Човек

Ако не сте се осмелили, сега ви предлагам да направите генеалогия на Човек в четири варианта по избор:

- в Библията на Човек като цяло;

- в Библията на една характеристика на Човека;

- на Човека от древността до днес (не само според Библията);

- вашата лична генеалогия.

Моля ви, не бягайте от четвъртия вариант. Собствено, в него е смисълът на преображението и въздигането чрез смирението на признанието.

Дискусията е неизбежна.

Проект 5
От есето към едно Поучително слово

Първо, подгответе своето есе по предпочитана (както от примерните, така и по формулирана от вас) тема, ползвайки примерната (и не само) технология, примерната (и не само) библиография и опита дотук.

Второ, да направим

прехода
от

- учебно занятие (все пак формално структурирано взаимодействие),

- интерпретация (честната ни мисъл) и

- есе (лично вдъхновяващо себеизразяване по важен въпрос)

към

Поучителното слово. Обръщението ни към слушащите (и най-вече към чуващите), което да ги облагороди, просветли, вдъхнови, омилостиви, отвори за Божието Слово, та да го претворят на Земята. По Негов Образ и подобие.

Тоест сетната покана е да се изявите като Учители в автентичния смисъл на Призваните.

Което и единствено подобава като домогване на един педагогически опит върху Библиотеката на Божието Слово.

Проект 6
АВТОРСКИ ПРОЕКТ "ЕДИН БИБЛЕЙСКИ ДЕН В ХРАМ..."

Представете си, че сте туристически гид. Имате група от ... (страна). Трябва да организирате и да анимирате посещението на групата в храм ... (по избор). Трябва да се подготвите.

Аргументация на проекта - значимост на културния паметник; ден на посещението (дата, празник, ден на Светия и т.н.); характеристика на туристическата група; разположение на храма.

Основна цел на проекта:

Организационно осигуряване на проекта - предварителни дейности за подготовка на храма, за подготовка на групата, за подготовка на консултанти, за самоподготовка, за самото пътуване (екскурзия, поход, разходка - транспорт, час, място...). Срокове.

Ресурсно осигуряване на проекта - финанси, технически средства, библиографски източници, фотоси, сувенири. Източници.

Анимиране на проекта - активизиране на групата, изненади, новаторски идеи.

Съдържателно представяне на проекта в приложения:

Генеалогия (хронология + атлас) върху актуалния ритуал, обичай, празник (църковен или светски);

Генеалогия (хронология + атлас) върху едно от пътуванията или сюжетите в Стария Завет/в Новия Завет (по избор), свързани със събитието;

Авторска ценностна интерпретация върху една от библейските притчи или библейски сюжет (по избор), свързана с храмови образци.

 

 

БЕЛЕЖКИ

* Продължение от БЕЛ, кн. 2/2007. [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Бах 1996: Бах, Р. Джонатан Ливингстън чайката. София.

Бах 1992: Бах, Р. Илюзии. Приключенията на един Месия по неволя. София.

Библия 1991: Библия. София.

Булгаков 1994: Булгаков, С. Православието. София.

Каролсфелд 1993-2005: Каролсфелд, Юлиус Шнор фон. Библията в илюстрации. София.

Кирова 2005: Кирова, М. Библейската жена. София.

Мерджанова 2006: Мерджанова, Я. Майчинството като универсално явление. София.

Мерджанова 2003: Мерджанова, Я. Семействеността като родова ценност. - Педагогика, 6.

Немо 2005: Немо, Н. Празниците. София.

Приор 1993: Приор, Ж. Универсалните символи. София.

Слаников, Пенов, Йолов 2000: Слаников, Ив., Ст. Пенов, Ст. Йолов. Философия на религията. София.

Трисмегист 2002: Трисмегист, Х. Свод на херметичните науки. Corpus Hermeticum. София.

Успенски 1992: Успенски, Д. Семиотика на изкуството. София.

Честертън 1994: Честертън, Дж. К. Ортодоксия. Лична философия. София.

 

 

© Яна Рашева-Мерджанова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2007, № 3
© Електронно списание LiterNet, 01.10.2007, № 10 (95)

Други публикации:
Български език и литература, 2007, № 3.