Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МЕТАФОРАТА НА ВОЙНАТА В "ТРИ СЕСТРИ"
НА А. П. ЧЕХОВ

Ивайло Пеев

web

Военните инстинкти на човека не могат да бъдат изкоренени,
те могат да се насочат в друга област, да се сублимират.
Николай Бердяев

Войната като конкретност не вълнува писателя Чехов, голямата му тема е животът - неговият смисъл и безсмислие. Интересува го човекът с неговите страхове, желания, страсти, навици, т.е. всичко човешко. Но войната е част от човека, той я носи у себе си, известен е изразът "всеки ден е битка, а човешкият живот е борба", т.е. война, независимо срещу какво и срещу кого. Историята на цивилизацията е низ от войни и завоевания, културата като продукт на мира все пак остава неразривно свързана с войната. Николай Бердяев казва "...хората съществуват за войната, а не обратното", т.е. импулсът към война е дълбоко вкоренен у човека, още в древните времена, когато е бил ловец и войн, в по-сетнешната модерна цивилизация инстинктите за унищожение и самоунищожение, за завладяване и подчиняване на другия са само притъпени и насочени в други сфери, те се проявяват дори в общуването, в стремежа към социално утвърждаване и т.н.

В своята книга "Homo Ludens" Йохан Хойзинха цитира стряскащите, на първо четене, с крайността си думи на Джон Ръскин относно войната: "Аз открих, че всички велики нации са постигнали своите истини и своята мисловна сила във война; че те се създаваха във война и разлагаха в мир; научени във войната и излъгани в мира; обучени от войната и предадени от мира, с една дума, родени във война и починали в мир" (Хойзинха 2000: 115). В думите на Ръскин все пак прозира истина и логика, защото съперничеството, желанието за надмощие, насилието във всичките му форми е неделима част от човешкото битие. Ако приемем мисълта, че войната е посегателство към другия, към "неговата сила и независимост, но като се тръгва от неговата слабост" (Левинас 2007), то може да се каже, че дори ежедневието ни, макар и конституирано като мир, е състояние на непрекъсната война.

Приемайки човешкото битие като своеобразна война, можем да прочетем Чеховия текст "Три сестри" като представящ човешкия живот през метафората на войната. Драматургичните текстове на писателя предразполагат към интерпретации през различна оптика с богатата си символика, с многопластовостта на смислите, с тяхната недоизказаност, с липсата на отговори за сметка на множеството екзистенциални питания, защото "у Чехов - текстът е обсебен от подтекста" (Димитров 2002: 231).

Първата настойчива отпратка към темата война в пиесата "Три сестри" е наличието на персонажи военни, които са почти равен брой с този на цивилните (шест към седем, съответно - Вершинин - подполковник, батареен командир, Тузенбах - поручик, Сольоний - щабскапитан, Федотик - подпоручик, Роде - подпоручик, Чибутигин - военен лекар). Толкова униформени не присъстват не само в драматургичните текстове на писателя, а изобщо в цялото му творчество, което е най-малкото смущаващо. Чеховите герои са най-често интелектуалци, чиновници, артисти, хора на изкуството, учители, лекари и т.н. Военните в пиесата са представени в мирно време, но тяхната професия е войната и тяхното присъствие в обществото на сестрите Прозорови само по себе си е вече значещо. Тези персонажи се ползват със специален статут във въпросното общество, например думите на Маша: "Аз не обичам цивилните", или казаното от Ирина при новината за заминаването на военните от града: "Сега нашият град ще опустее". Военните са номинирани като по-добрите в сравнение с цивилните - "Другаде може да не е така, но в нашия град най-порядъчните, най-благородните и възпитани хора са военните" и "изобщо между цивилните има толкова много груби, нелюбезни и невъзпитани хора" (Чехов 1998: 313), отново реплики на Маша. Въпреки своята деструктивна и нихилираща по презумпция професия, военните са по-добрата част от обществото, казва текстът на Чехов.

Трябва да се обърне внимание и на детайла, че трите сестри са дъщери на генерал, тяхното детство е преминало в общество на военни и е белязано от военните дела на бащата войн. Когато Маша си спомня, в думите й се чете не просто сантимент към отминалото време, а именно към времето, когато присъстват военните, и това време е свързано с веселието и празника - "Едно време, когато беше жив татко, у нас на имен ден идваха по тридесет-четиридесет офицери, беше шумно, а сега..." (Чехов 1998: 284), и на друго място: "Като умря татко например, дълго не можахме да свикнем, че нямаме ординарци" (Чехов 1998: 313).

Пиесата започва със спомена на Олга от погребението на баща й, в който спомен проехтяват изстрели - отдаването на военна почест на покойника. Във финала също проехтява изстрел, но вече от дуел, в който умира човек. Така цялото драматургично действие е затворено между два изстрела, като първият е за (по)чест, а вторият е предизвикан от накърнена чест, която така и не бива възстановена. На символно ниво началото може да бъде разчетено като нарушаване на мира, от което започва междуличностна война, взела своята жертва във финала. Дуелът се вмества в парадигмата на отмъщението и войната, които "престъпват забрана, която се знае, но и следват някакво правило" (Батай 1998: 74). И макар да следват някакво правило, то това правило носи смърт и нарушава равновесието в света на героите. Полушеговитата закана на Сольоний в началото на пиесата - "или пък ще кипна и ще ви забия един куршум в челото, ангеле мой" (Чехов 1998: 381), във финала се оказва зловещо пророчество, за което в хода на действието няма никаква подсказка, оказва се, че е водена война на друго ниво, някъде зад думите.

Една от първите характеристики на Чеховата драма, уловена от изследователите, е "настроението". В настроението на "Три сестри" се долавя някаква тревога, сякаш предстои война или тя се води някъде не много далеч и се чува тътенът от битките. Напрежението се усеща от репликите на Тузенбах: "Дошло е време, върху всички нас е надвиснала грамада, връхлита могъща, силна буря, тя иде, вече е наблизо" (Чехов 1998: 382), и Вершинин: "с течение на времето ще трябва да отстъпите и да се загубите сред стохилядната тълпа, животът ще ви обезличи, но все пак няма да изчезне" (Чехов 1998: 290). Цитатите в тази посока могат да бъдат продължени, но струва ми се, че двата пасажа точно илюстрират тревожното състояние, в което се намират героите, предчувствието за идващата буря, усещането за зейналата празнота от досегашното човешко съществуване, запълнено с походи, набези, победи. Осъзнаването на празнотата на човешкия живот, който се разлага в мързела, равнодушието, предубеждението към труда, гнилата скука, изправя Чеховите хора пред неизбежността от самовзривяване на досегашния живот. Неудовлетворението е типичната характеристика на героите от "Три сестри" и белег на модерната цивилизация, която се определя "не от забавянето на удовлетворението, а от невъзможността да бъдеш удовлетворен" (Бауман 2000: 103). Персонажите на Чехов са разкъсвани между страха, обсебил настоящето, и мечтата по нов и прекрасен живот.

Настоящето битие на героите е потопено в безвремие, лишено от порядък, липсват устои, разкъсани са връзките с миналото, липсват нишки към бъдещето. Притегателното във военните е може би именно редът, яснотата и строгата йерархичност, както и това, че всеки има своето място и задължения. Парадоксът на военния апарат е - най-строго йерархичната институция, с регламентиран набор от правила и санкции, е задължена както да създава хаос, така и да възстановява порядъка, да създава ред. Може би порядъкът на военните притегля трите сестри, като контрапункт на хаотичното цивилно общество.

Чеховите герои са самотни сред приятели и близки, всеки води битки на свой собствен фронт срещу общия враг, неназован и неразпознат. Затова говори и неслучващият се диалог, изместен по-скоро от "монолози, изричани на части, прекъсвани от интервенцията на други монолози" (Димитров 2002: 231). Като между персонажите така и не се заражда близост, нищо казано, никоя клетва в любов не се сбъдва, а остава самотното пламъче във враждебния град, изоставен от войниците.

Героинята, която през цялата драма действа по принципа "на война, като на война", е Наташа. Тя идва в къщата на Прозорови като чужда, но още с идването й всичко се обърква. В началото единствено Олга прозира деструктивното начало в същността на Наталия. Тя бавно и методично завладява дома на семейството, нейното първо завоевание е Андрей - надеждата на това семейство. Той е присвоен, стъпкан и подчинен от Наташа, това е първата й спечелена битка, първото й завоювано господство. Нейната война е стратегическа, използва целия регистър от словесни оръжия - от мекия приятелски тон, до крясъка и скандала. Тя става новият господар на генералската къща, пространството е превзето, обитателите са подчинени, разпоредбите за прислугата са издавани еднолично от нея. Думите й напомнят безапелационността на казармения говор: "Аз обичам вкъщи да има ред! Вкъщи не трябва да има излишни хора" (Чехов 1998: 331).

Новата й позиция особено ярко личи от думите, отправени към Олга, най-голямата сестра, които придават още по-голяма тежест и непоклатимост на командната й позиция: "Ние с тебе трябва да се разберем, Оля. Ти си в гимназията, а аз - вкъщи, ти се грижиш за учението, аз - за домакинството... Наистина, ако ти не се преместиш долу, ние с тебе винаги ще се караме" (Чехов 1998: 332). Наташа инстинктивно подчинява обитателите на дома и завзема пространствата му, у нея се проявява "вроденият инстинкт за първенство, което тласка хората едни срещу други" (Хойзинха 2000: 154). Тя е сама срещу всички, но удържа победа, защото нейният противник е разединен, демобилизиран. Семейство Прозорови се предават в момента, когато приемат новите правила, затова не е изказан и нито един протест. Наташа е единствената героиня, която се доказва като човек на действието, тя не просто движи нещата и не просто воюва, тя командва работата на другите, регламентира и постановява правилата на самата война.

Своеобразна кулминация на пиесата е сцената с пожара, която може да бъде определена като най-ярката метафора на войната в "Три сестри". Пожарът се случва зад кулисите, както повечето важни събития, имащи отношение към по-нататъшната съдба на героите. Сцената много напомня последици от военна интервенция, а и тъкмо войниците са тези, които потушават пожара. Домът на Прозорови заприличва на лазарет, отчаяни хора, останали без домове, търсят помощ. Като вижда пожара, Вершинин го асоциира именно с война: "И когато момиченцата ми стояха на прага само по долни дрешки и улицата беше станала червена от огъня, а врявата наоколо беше страшна, помислих си, че нещо подобно е ставало преди много години, когато неочаквано е връхлитал враг и е започвал да граби и пали" (Чехов 1998: 335). Всъщност сцената е метафоричен израз на онова, което предстои, на бурята, на надвисналата угроза, на бурена, който задушава героите на "Три сестри". Малко след това Ирина ще изкрещи: "Убийте ме, убийте ме, не мога повече". Този самоубийствен вопъл илюстрира състоянието на всеки един от персонажите, с изключение може би на Наташа. Пожарът е последван от заминаването на войсковите части от града, като това заминаване предизвиква две противоположни констатации. Едната принадлежи на Кулигин: "Ще си заминат днес военните и всичко пак ще си тръгне постарому" (Чехов 1998: 347), а другата - на Олга: "Утре в града няма да има нито един военен, всичко ще остане един спомен и, естествено, за нас ще започне нов живот" (Чехов 1998: 365). Финалът на пиесата напомня началото на нова пиеса, което е съвсем по чеховски, доколкото неговите творби са "извадки" от непрекъснатия, естествен ход на живота.

Трите сестри са били вместени в пространството на губернския град, което означава "да бъдеш неподвижен, да вършиш това, което мястото налага да бъде свършено" (Бауман 2000: 113). Но във финала у тях се появява вярата, че новото, красивото предстои, че животът сега започва, а всъщност вярата се ражда, когато се ражда конфликт с мястото. Москва - Обетованата земя за трите сестри, се отдалечава, но заедно с това става и по близка, пожарът е отнел всичко, което им е скъпо, обществото от военни е заминало, имението е заложено и изгубено от Андрей, пътят към Москва е прекъснат, но и същевременно отворен, защото назад не остава нищо.

Напрежението във финала сякаш се е уталожило, усеща се нещо ведро и светло, бурята, която предстои, вече не е така страшна, тя ще изтръгне скуката и ще върне вкусът на/към живота.

Прочитът на драмата "Три сестри" през оптиката на войната дава различен поглед, възможност за вглеждане в детайли, които иначе биват пренебрегвани, също така персонажите, възприемани като второстепенни, се уплътняват и в известна степен пресемантизират. Чеховите текстове са доказали своята смислопораждаща неизчерпаемост, за което свидетелстват многобройните интерпретации, а пиесата "Три сестри" е една от най-често поставяните на сцена. Чеховите текстове задават въпроси и много рядко дават отговори, може би точно това ни въвлича в изкушението да прилагаме стратегии на четене, които отново и отново доказват полисемантичността на Чеховото слово.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Батай 1998: Батай, Жорж. Еротизмът. София, 1998.

Бауман 2000: Бауман, Зигмунт. Живот във фрагменти. Есета за постмодерната нравственост. София, 2000.

Бердяев 1992: Бердяев, Николай. За свободата и робството. София, 1992.

Димитров 2002: Димитров, Людмил. Драматургията на Чехов - динамика на неизменността. Руска литература 19.-20. век. Пловдив, 2002.

Левинас 2007: Левинас, Еманюел. Свободата и командването. // Литературен клуб, 08.04.2007 <http://www.litclub.com/library/fil/levinas/svob.html> (20.09.2009).

Хьойзинха 2000: Хойзинха, Йохан. Homo Ludens. Изследвания на игровия елемент на културата. София, 2000.

Чехов 1998: Чехов, Антон. Пиеси. София, 1998.

 

 

© Ивайло Пеев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.09.2009, № 9 (118)