АЛФОНС АЛЕ ИЛИ ИМПЕРАТОРЪТ НА ХУМОРА
(Отблясъци от сцената на Ша ноар)

Евгения Динкова

web

Ненадминатият шегобиец и професионален остроумник Алфонс Але идва на този свят през 1854, в градчето Онфльор (Нормандия). Баща му, местен аптекар, мечтае синът му да изучи същия занаят. Малкият Але е схватливо, наблюдателно и най-вече дружелюбно момче, което печели сърцата на съучениците си, мъкнейки в училище всякакви странни аптекарски пособия и микстури собствено производство. Бащата не гледа с добро око на щуротиите, които забърква синът му, но благосклонно отдава това на възрастта. Алфонс Але успешно завършва научната паралелка в гимназията и вече е на път да се настани зад бащиния тезгях, когато се намесва случайността. Баща му го праща в Париж да довърши образованието си по фармация. Там той се запознава с Шарл Кро, научен дух и поет, силно неконформистка личност дори на фона на поетите. Това става в началото на Третата френска република. Същата със закон дава свобода на сдруженията (30 май 1881). Противниците на буржоазното мислене могат наравно с почтените граждани да образуват свои кръжоци и движения. Така възникват редица литературни клубове.

Алфонс Але и Шарл Кро посещават редовно два от тях, клуба на Хидропатите и този на Ирсютите. През ноември 1881 техен общ приятел, Родолф Салис, открива кабарето Ша ноар (Черният котарак) на булевард Рошешуар. По същото време започва да излиза списание за хумор и сатира със същото заглавие. От самото начало Алфонс Але живо се включва в него, а през 1886 става негов главен редактор. По-късно ръководи списание Сурир (Усмивката), като неспирно сътрудничи и на други хумористични издания. Неговите хроники, приказки и монолози с течение на времето излизат в сборници, чиито заглавия говорят сами за себе си: Да се превиваш (1891), Без жлъч! (1893), Две и две правят пет (1895), Не сме говеда (1896), Хайде да не се бием (1900)…

Тези кратки творби, които звучат като приказки, читателите поглъщат жадно. Морис Доне, съвременник на Алфонс Але, отбелязва: "Цели петнадесет години, по няколко пъти в седмицата Алфонс Але раздаваше радост на хиляди читатели. В метрото, в омнибусите, на улицата се чуваше хората да казват: Четохте ли днешната? Ставаше дума за поредната хроника на Але и за броени мигове на тези хорица им се струваше, че животът действително е смешен. Какъв вълнуващ резултат!"

Със своите 1500 хумористични разказа, писани обикновено в последния момент, Алфонс Але оставя едно огромно по обем творчество, като самият той иронично озаглавява първия том Предсмъртни съчинения. Едновременно, заедно с Алфред Капю, Тристан Бернар и съвсем младия Саша Гитри, пише водевили, които се играят с успех по парижките сцени. Алфонс Але умира на 28 октомври 1905, на 51-годишна възраст, покосен от остра емболия.

Още преживе някои съвременници свързват името му с това на Марк Твен (1835-1910); между впрочем Алфонс Але проявява интерес към знаменития автор и дори превежда негови творби. Някои шеговито подхвърлят, че Алфонс Але и Марк Твен били близнаци, други слагат френския хуморист над Марк Твен.

От всички литературни жанрове хуморът овехтява най-бързо, но ето че, четейки разказ на Алфонс Але, ние неволно се сепваме, когато, озадачени от някоя подробност, сме си дали сметка, че действието става в миналото. Един читател, който не е чувал за автора, преспокойно може да си въобрази героите с днешно облекло. Декорът не е нашият, но забавно описаните патила и неволи ни се струват до болка познати. Толкова познати, че ни карат тайно да се надяваме, че на нас няма да се случат.

Определенията, които идват наум по повод разказите на Алфонс Але, са най-различни. Бихме ги нарекли жестоки, смешни, забавни, абсурдни, комични, прозорливи, та дори и подозрителни. Някои от тях започват в един жанр и завършват в друг, без читателят да усети в кой момент е станала подмяната.

Измежду многото пътища, които водят към смешното, Алфонс Але често избира някои посещавани пътеки (каламбури, игри на думи и остроумия, неологизми, довеждане на логиката до абсурд), но обича също така да поеме направо през полето. А годините, прекарани да учи фармация, не са отишли съвсем на вятъра, защото те му позволяват да създаде нов жанр - научния комизъм.

Алфонс Але е голям консуматор на препинателни знаци. Една пунктирана линия, сложена на определено място в текста, му позволява да спусне свенливо завесата върху някоя по-неудобна сцена. Отваряйки и затваряйки скоби, той сякаш пуска чист въздух в стаята, нещо, за което с привичната си духовитост се извинява пред читателките: "Взе да става горещо, позволете ми да отворя една скоба". Навикът му да пренася на нов ред е пословичен. Але е също така майстор на бележки в долния край на страницата, в които не се колебае да поведе свободен разговор с читателите, и така използва това пространство по напълно необичаен начин.

Ето какъв е Алфонс Але: един великолепен разказвач, чието творчество не остарява, за разлика от повечето автори от онова време, фокусник, влюбен до ушите в езика, думите и буквите, както и във всички начини за игра с тях, виртуоз, предначертал пътя на поколения хумористи. За да се убеди човек в това, е достатъчно да прочете нещо от него.

По-известни цитати от Алфонс Але:

"В живота човек трябва да разчита само на себе си, при това не много."

"Логиката ще ви отведе, където пожелаете, при условие че излезете от нея."

"Когато се стигне до краен предел, вече няма граници."

"Хората, които никога не се смеят, не са сериозни."

"Парите в крайна сметка позволяват да се търпи недоимъка."

"Предимството на лекарите е, че когато сбъркат, веднага погребват грешката си."

"Армията единствена е проумяла, че кадърността не се чете по лицето. Ето защо е измислила чиновете."

"Не мога да ви кажа на каква възраст съм, тя непрекъснато се променя."

"Само тогава, когато човек се вглежда в една дама твърде отблизо, ...тя намира, че нещата отиват твърде далече."

"Умората ще бъде победена, когато хората престанат да работят след почивните дни."

"Парите трябва да се взимат оттам, където се намират, тоест от бедните. Е, съгласен съм, че те нямат много пари, но затова пък има много бедни."

© Евгения Динкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.09.2007, № 9 (94)