БИОБИБЛИОГРАФИЯ. АЛФОНС АЛЕ

Евгения Динкова

web

Животът на Алфонс Але по дати

1854 (20 октомври) Алфонс Але се ражда в градчето Онфльор (Нормандия).

1870 Завършва гимназия в град Кан.

1871 Отива в Париж, където работи известно време като стажант аптекар.

1875 За първи път сътрудничи на хумористичния вестник "Тентамар" (Олелия).

1876 След завършване на военната си служба се завръща в Париж, където следва фармация.

1879 Основан е вестник "Хидропат"; Алфонс Але става негов постоянен сътрудник.

1880 Завършва фармация.

1881 Посещава литературния клуб на "Ирсютите" (Намусените) и публикува в списание "Анти-консиерж" (Против портиера).

1882 По примера на кабарето "Ша ноар" (Черният котарак) е основано списание със същото име.

1883 Окончателно изоставя фармацията. Взима участие в Салона на непоследователните изкуства и сътрудничи на списание "Ша ноар".

1884 Става секретар на редакцията.

1885 Започва да публикува в "Курие франсе" (Френски куриер).

1886 Става главен редактор на "Ша ноар", където остава до 1891.

1887 Излиза "Будната нощ на един червен хусар"; корицата е илюстрирана от Карандаш.

1891 Пръв сборник разкази: "Да се превиваш. Чернокотешки истории".

1892 Сътрудничи на "Журнал", всекидневник, току-що основан от Фернан Ксо; завежда рубриката "Смешен живот"; впоследствие ще води същата рубрика в различни вестници. Излиза "Да живее животът!"

1893 Излиза "Без жлъч!" и "Чадърът на отделението".

1894 Пътуване до САЩ и Канада; разходите покрива "Журнал". Излиза "Розово и ябълково зелено".

1895 Жени се за Маргарит Гузе; от този брак се ражда дъщеря му Полет (1898-1978). Излиза "Две и две правят пет".

1896 Излиза "Не сме говеда". Заедно с Алфред Капю написва пиесата "Невинният".

1897 Излизат "Първоаприлски албум" и "С вирната човка".

1898 Излиза "Любов, удоволствия и органова музика". Заедно с Тристан Бернар написва "Силверия или холандските фондове".

1899 Започва да излиза вестник "Сурир" (Усмивката); Алфонс Але е негов главен редактор. Излиза "Поради изтичане на договора за наемане" и "Делото Блеро". Написва "Загубеният тип и добрият дух"; съвместно с Албер Рене написва "На гара като на гара".

1900 Излиза "Хайде да не се бием" и "Пирувайки". Съвместно с Албер Рене написва "Лъскачът".

1902 Излиза "Капитан Кап, неговите приключения, възгледи и питиета".

1903 Съвместно с Тристан Бернар написва "Миролюбива отпуска"; заедно с Феликс Галипо и Пол Боном написва "Господин Свенливост".

1904 Съвместно с Албер Рене и Пол Боном основава списанието "Ша мов" (Розовият котарак); съвместно с Саша Гитри написва "Партия домино".

1905 Умира в Париж, в хотел Британия, на ул. Амстердам 24, на 28 октомври.

Произведения

La nuit blanche d'un hussard rouge (Будната нощ на един червен хусар). Монолог. Олендорф, 1887.

Une idée lumineuse (Находчива идея). Монолог. Олендорф, 1888.

Un mécontent (Недоволен). Монолог. Олендорф, 1889.

Le Pauvre bougre et le bon génie (Загубеният тип и добрият дух). Монолог. Олендорф, 1890.

A se tordre, histoires chatnoiresques (Да се превиваш. Чернокотешки истории). Олендорф, 1891.

Vive la vie! (Да живее животът!). Фламарион, 1892.

Pas de bile! (Без жлъч!). Фламарион, 1893.

Le Parapluie de l'escouade (Чадърът на отделението). Олендорф, 1893.

Rose et vert pomme (Розово и ябълково зелено). Олендорф, 1894.

Deux et deux font cinq (Две и две правят пет). Олендорф, 1895.

On n'est pas des bœufs (Не сме говеда). Олендорф, 1896.

Le Bec en l'air (С вирната човка). Олендорф, 1897.

Album primo-avrilesque (Първоаприлски албум). Олендорф, 1897.

L'arroseur (Поливачът). Антология. Поредица "Смях". Жювен, 1897.

Amours, délices et orgues (Любов, удоволствия и органова музика). Олендорф 1898.

Silverie ou les Fonds hollandais (Силверия или холандските фондове). Съвместно с Тристан Бернар. Поредица "Нашумели пиеси". Фламарион, 1898.

Pour cause de fin de bail (Поради изтекъл договор за наемане). Ревю Бланш, 1899.

L'Affaire Blaireau (Делото Блеро). Ревю Бланш, 1899.

Le Pauvre bougre et le bon genie (Загубеният тип и добрият дух). Поредица "Нашумели пиеси". Фламарион, 1899.

Ne nous frappons pas (Хайде да не се бием). Ревю Бланш, 1900.

En ribouldinguant (Пирувайки). Антология. Едисион литерер е артистик, 1900.

Le Captain Cap, ses aventures, ses idees, ses breuvages (Капитан Кап, неговите приключения, възгледи и питиета). Жювен, 1902.

Monsieur la Pudeur (Господин Свенливост). Съвместно с Феликс Галипо и Пол Боном. Либрери театрал, 1904.

Dans la peau d'un autre (В кожата на друг). Съвместно с Жеан Судан. Жювен, 1907.

Le Boomerang, ou Rien n'est mal qui finit bien (Бумерангът или всяко зло за добро). Олендорф 1912.

Œvres posthumes (Посмъртни съчинения). I -VIII том. Табл Ронд, 1966-1970.

Lettre inédite a Charles Cros (Неиздавано писмо до Шарл Кро). Фурно, 1987.

© Евгения Динкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.09.2007, № 9 (94)