Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА "УИСКИ В ТЕНЕКИЕНА КУТИЯ" НА ПЕЙЧО КЪНЕВ

Димана Иванова

web

Пейчо Кънев. Уиски в тенекиена кутияПреди да започнем да говорим за стихосбирката на Пейчо Кънев "Уиски в тенекиена кутия" и за темите, които засяга, следва да отбележим, че това е книга, възникнала изпод перото на един млад поет, живеещ на границите на две далечни една на друга култури - българската и американската. Пейчо Кънев е може би по-добре известен на американската публика, отколкото на българската. Поетът е публикуван не в десетки, а в стотици американски издания ("Поетри куотърли", "Евъргрийн ревю" и др.) - той самият дори пише на английски език. Ясно е, че препратките в книгата към английски и американски топоси, реалии и теми не биха ни учудили. Но мен лично приятно ме изненадаха мотивите на книгата, които са изцяло характерни и за българския модернизъм - мотива за тъгата и самотата на лирическия субект; трагизма, кулминирал в смърт; тъмнината; спрялото време; диалога с вещите и др. Препратките и асоциациите в книгата не са само към американската литература, но и към българската - именно за това бих искала да поговоря.

Най-напред - това е една книга за мрака и самотата, кулминирала дори в трагизма на смъртта. Като че долавяме конкретно поетическия дискурс на Яворов. Мотивът за мрака и тишината е представен в стихотворенията "Пейзажи" ("бъдещето носи единствено мрак"), "Бягство" - лирическият субект се завръща в "кокаиновото море на мрака", "Перспектива" ("няма небе, няма звуци/ живея в тъмнина") и най-вече стихотворението "Ноктюрно", където тъмнината е всеобхващаща субекта - "навеждам се напред и тъмнината се навежда с мен". Тъмнината и липсата на път е продиктувана и от трагизма в любовта. За това говори и стихотворението "Пистолет" - типично по яворовски лирическият субект в поезията на Пейчо Кънев подканя любимата си да извърши акта на убиването му: "хвани го в ръка/ замлъкни ме". Лирическият субект е до голяма степен нещастен в любовта или по-скоро бих казала - носталгичен. Проявява се копнежът за спирането на времето - улавянето на любовното усещане и превръщането му във вечност.

И наистина - мотивът за спрялото време е следващият основен мотив в стихосбирката на Пейчо Кънев. Той присъства в стихотворението "Гражданин на времето": "нямам часовник на ръката си/ по този начин прикривам невежеството си от вечността". Вечността на природното, непреходното е в опозиция с материалното, преходното (стихотв. "Стар свят"). Лирическият субект иска да бъде част от възвишеното, духовното и вечното. За съжаление, това е невъзможно. Усилията на лирическия субект-поет са насочени към улавянето на любовния миг и превръщането му във вечност. В този смисъл той дори се опитва да омагьоса времето, по верленовски да го спре. В това се проявяват и усилията на субекта да нарисува любимата си не само с думи, но и с дима на цигарата си: "запалих цигарата си и оставих дима да свърши работата" (стихотв. "Импресионизъм"). Самата любима е представена или като отсъстваща и изгубена ("стихотв. "Рай", "Нещо за размисъл"), или като магично същество - като русалка (стихотв. "Кит") и като жена с огнени коси ("Сссст, сссст"). Копнежът за спирането на времето и превръщането на трудно намерения любовен миг във вечност е най-ярко демонстриран в стихотворението "Четвъртък". В него лирическият субект очаква своята любима в четвъртък, като същевременно се моли на времето да спре именно в този момент на очакването:

Но преди да си дошла,
моля те, кажи ми
защо се моля на четвъртъка
да прошепне на петъка
да не идва поне още цяла година.

("Четвъртък")

Накрая можем да отбележим, че поезията на Пейчо Кънев е наистина опит за възкресяване на словото в неговата магичност и енигматичност - думите не са достатъчни, за да заговорят за красотата на жената. За нея говорят по-скоро димът на цигарата и тишината. Защото поезията на Пейчо Кънев е и поезия на тишината. Тишината, която говори в своята енигматичност - в стихотворението "Цветаева на брега на езерото Мичиган ІІ" лирическият субект мълчи заедно с поетесата, докато невидим мъж поставя пред нея огледало, превръщащо се в око на водата, през която тя изчезва... Поетът е самотният магьосник - медиатор на времена и светове.

Не е случаен фактът, че стихосбирката "Уиски в тенекиена кутия" е отпечатана в издателство "Жанет 45" - едно от малкото български издателства на стойностни и новаторски книги, които същевременно се вписват успешно в българската литературна традиция.

 


Пейчо Кънев. Уиски в тенекиена кутия. Пловдив: Жанет-45, 2012.

 

 

© Димана Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.10.2013, № 10 (167)