СЛАВИСТИЧНИ РАРИТЕТИ ВЪВ ФОНДОВЕТЕ НА УНИВЕРСИТЕТСКАТА БИБЛИОТЕКА "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"

Димитър Веселинов

web

В областта на филологическите науки всеки изследовател, работещ с огромни по обем корпуси и трудно достъпни заглавия, ще оцени по достойнство библиографския опис на Анна Ангелова и Лиляна Петкова - "Колекция Славика (1519-1922)", публикуван от Университетското издателство през 2006 г.

Ролята на славистиката за развитието на българското хуманитарно образование има безспорно значение не само поради исторически обусловената генетична връзка на България със славянската книга, но и поради мястото, което славянската филология заема като основополагаща научна дисциплина в рамките на първия български университет. Ето защо постиженията в областта на славистиката са важен компонент в реконструиращото се съвременно българско университетско образование. В този контекст новопоявилата се книга на Анна Ангелова и Лиляна Петкова - "Колекция Славика", несъмнено заслужава внимание, тъй като е полезен справочник, който представя патримониума от славистични раритети, съхранявани в университетската библиотека, и е насочен не само към специалистите, работещи в областта на кирилометодиевистиката, славянското езикознание, славянските литератури, българската етнология, история, културология и книгознание, а също така и към учители и студенти. Богатият илюстративен материал, чрез който са представени научните изследвания, правят книгата подходяща и за широката ученическа аудитория.

В изданието са включени общо 862 заглавия - книги и периодични издания на четиринайсет езика в хронологичната рамка 16.-20. век. Представени са 268 автори със 741 книги и 121 периодични издания, като славянската старопечатна книга присъства с 88 заглавия, от които 54 са български, 28 сръбски и 16 руски.

"Колекция Славика" е структурирана в три раздела: Хронология, Автори и книги, Периодика. В първите два раздела са представени книгите, а в третия са включени ценните славистични списания. Основен раздел в книгата е "Хронология". Прилагането на хронологичния принцип като основа на библиографския опис е не само продължение на традицията в представянето на колекциите от редки и ценни издания, но и реална възможност да се очертае историческото развитие на славистиката в темпоралните граници на четири века между годините 1519-1922. Този начин на подреждане осигурява на изследователите, които се занимават с исторически проучвания в областта на славистиката и в частност на славянската филология, най-точна представа за основните тенденции и очертава приоритетите в съответните области. Ясно е подчертана разделителната линия в това пространство - 1822 година, когато се появява прочутото съчинение на чеха Йозеф Добровски - "Institutiones linguae slavicae dialecti veteris". Този труд поставя началото на класическия период в развитието на славистиката, който условно приключва през 1923 г. със смъртта на прочутия филолог енциклопедист Ватрослав Ягич.

В колекцията на Университетската библиотека сравнително пълно са представени основните съчинения по славянска филология и почти всички главни трудове на най-големите учени от тази област. Това са научни изследвания от различни сфери на славистиката, издания на писмени паметници, палеографски албуми, лексикографски трудове, граматики, езиковедски трактати, исторически съчинения, юбилейни сборници, етноложки проучвания и фолклорни сборници. Често отделните изследвания разглеждат въпроси от няколко различни области на славянската филология. Лексикографските издания са представени в колекцията с едноезични речници на отделните славянски езици и с двуезични и многоезични речници, при които поне единият език е славянски.

Освен печатните издания сред представените в описа заглавия специално искам да отбележа значението, което имат за историята на университетското преподаване включените ръкописни и литографски лекции по славистика, четени от наши и чужди учени и използвани от студентите като учебници по съответните дисциплини. Към тях принадлежат ръкописните записи на лекциите на В. И. Григорович "Обозрение славянских наречий", курсът на А. Leskien "Ethnographie und дlteste Geschichte der slavischen Stamme" (1877), лекциите на Ал. Теодоров-Балан "Българска литература" (1903-1906) и курсовете на Ф. Фортунатов по сравнително езикознание "Склонение в индоевропейских яз." (1892) и "Сравнительное языковедение. Общий курс" (1901).

Вторият раздел на описа - "Автори и книги", е построен по азбучен принцип, като съчиненията на всеки автор са събрани компактно. Този начин на представяне позволява да се очертае присъствието на автора в колекцията, като едновременно с това се проследяват и областите на научните му интереси.

В третата част на изданието са описани ценните периодични славистични издания, които се съхраняват във фонда на Университетската библиотека, като освен годините са отбелязани и отделните книжки. Сред тях е най-ценното славистично периодично издание за 19. в., основано и издавано под редакцията на В. Ягич - "Archif fьr slavische philologie", от което Университетската библиотека притежава пълен комплект; "Гласник Српског ученог друштва"; "Иasopis Nбrodnнho musea"; "Rad йugoslavenske akademije znanosti i umjetnosti"; "Отечественные записки"; "Русский архив"; "Современник"; "Киевлянин"; "Русская беседа" и др.

"Колекция Славика", както сполучливо отбелязват съставителите й, е "книга за книгите, белязали пътя на една наука от нейното раждане до утвърждаването й". По този начин, независимо от предизвикателствата на новите технологии, книгата ще продължи да съхранява нови прочити, идеи и открития. В този смисъл "Колекция Славика" остава отворена и отправя послания към бъдещите по-честити "следовници, които ще дотъкмят и обновят знанието". Неслучайно проф. Ив. Добрев отбелязва в увода към изданието, че рецензираният библиографски справочник е "своеобразно научно съчинение", създадено сякаш "да увековечи делото на славянофилите, учените и библиотекарите, които са положили началото на колекцията "Славика" в Университетската библиотека".

© Димитър Веселинов
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2006, № 6
© Електронно списание LiterNet, 16.03.2007, № 3 (88)

Други публикации:
Български език и литература, 2006, № 6.