СЪБУЖДА СЕ ПРОЛЕТТА

web

Заслушах се, загледах се в реката...
Събужда се, събужда тя и мен.
А редом вдигнал е снагата
дъбът, за пролетната сянка отреден.

Снегът топи ли се, топи се -
и чезне като сутрешна мъгла.
Земята почерняла, но изми се,
за да посрещне пролетта.

А зимата излиза от Буджака
със духащи неспирно ветрове.
Летят нестройно птици над оджака,
премръзнали - прогонват студове.

Над моя край и студ, и вятър -
не може февруари да мълчи.
А времето е моят психиатър -
на някого все нещичко гълчи.

А зимата излиза от Буджака,
и идва с радост бавно пролетта.
Засмяното и топло слънце чакам
пак с топлите лъчи на любовта.

© Димитър Боримечков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.05.2007, № 5 (90)