Димитър Боримечков - Потомци на българското племе

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОТОМЦИ НА БЪЛГАРСКОТО ПЛЕМЕ

web

И аз възпявам свидния ми край.
Обичам го с душата си, сърцето...
За нищо не мълчи то, не може и да трай, -
тупти - излива песента си под небето.

Това небе е мое - синьо - океан...
И тез поля - от тук до там - зелени.
Земя, и тя е моя: малка, като длан.
И тез очи - те сякаш виждат само мене.

Небе, поля, земя буджашка... Жега, студ.
Тъга и радост в светли дни и в дни разделни.
Заспалото детенце в майчиния скут
събужда се щастливо в празник или делник.

То ще порасне под небето в тази степ,
наречена столетия ту Онгъл, ту Буджак.
И ето - идва, идва то - при мен, при теб,
и пита за какво ли не, и чака отговора пак.

И ето - в стих роди се отговорът мой:
потомци сме на българското племе,
преселници прокудени, не търсещи покой, -
орачи сме, дори и пишещи поеми...