ВЛАДИМИР КАРАБОЙЧЕВ: "ДУНАВА НЕ Е БИЛ ГРАНИЦА"

Димитър Боримечков

web | Границите на духа

Владимир Карабойчев е от София. Завършил е история в Московския университет. Преподавал е история в руско училище. Работил е като журналист в различни столични вестници, членува в културно-просветно дружество "Родолюбец" - София.

- Господин Карабойчев, Вие имате много приятели по света и у нас, в Буджака, познавате нашия край. Как се чувствате тук, в земите на нашите прадеди?

- Първо, наистина тук имам много приятели. Иначе не бих тръгнал да кръстосвам пътищата на Буджака, ако ги нямах. Аз не мога да си представя този край без приятели и познати. Когато се намираш в чужбина, по-добре разбираш някои неща, а приятелството те прави по-сигурен, по-комфортен.

Познавам този край по книгите, по статиите, разпръснати в периодичния печат. С очите си видях това, което никъде не може да се прочете.

Второ, гордост изпитвам за своята история, за своя народ, защото тук са били някогашните Аспарухови конници. Оттук започва нашата предистория. Възторг и радост ме обхващат от тези мисли. Гордея се и с техните потомци, познавам ги. Те с амбиция, с желание се занимават с възраждането на Кирило-Методиевата традиция.

- Буджака даде за освобождението на България една голяма личност, едно светло име - Олимпий Панов, който стана жертва на идеологически разпри. Познават ли му името?

- Името на Олимпий Панов така е втъкано в българската история, че то не може да се отдели от величавата фигура на Любен Каравелов, а също на Тома Кърджиев и Атанас Узунов, нито от събитията за освобождението на България.

Олимпий Панов заема достойно място сред строителите на съвременна България. Той е допринесъл за създаването на българските въоръжени сили. Особено се интересуват от неговата роля в Сръбско-българската война през 1885 г. Русофилският бунт доведе до това, че много честни и достойни патриоти, какъвто е и Панов, трябвало да положат глава... Именно такива българи се помнят в България и много училища носят неговото име.

- Връзките, отношенията на българите от двете страни на Дунава се разширяват, стават по-стабилни. Ние все повече се опознаваме...

- Да, така е. В България знаят за бесарабските българи. Много се пише за техните проблеми, за техния живот. В Метрополията се интересуват от своите братя оттатък Дунава. Сред тях е и, лека му пръст, поетът Андрей Германов, който е поет на апостолското дело за осъществяване на по-близки, по-тесни контакти между творците от двете страни на Дунава. Той имаше и след смъртта остави много приятели в Буджака. Аз съм уверен, че те го помнят с добро и ето сега неговият брат Петър Германов в настъпилите промени успя да изведе кораба към благополучния бряг.

Исторически така се е сложило, че хората от двете страни на Дунава винаги са контактували и Дунав не е бил граница, а е бил връзка между тях.

© Димитър Боримечков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.08.2008
Димитър Боримечков. Границите на духа (Разговори за Бесарабия). Варна: LiterNet, 2008.