ТОНЧО ВАСИЛЕВ ЗА НАЙ-ИСТИНСКИТЕ ГРАНИЦИ - ГРАНИЦИТЕ НА ДУХА

Димитър Боримечков

web | Границите на духа

През май 1990 г. при нас пристигна екип на Българската национална телевизия с ръководител Тончо Василев, който бе така любезен да сподели:

- За първи път екип от българската телевизия идва в Бесарабия - да посети бесарабските българи, които в миналото са напуснали своята страна и са образували тук "нова България". Дойдохме на празника на Светите братя Кирил и Методий. С особена радост наблюдавахме честването му и видяхме, че от България е пренесена същата тържественост, същата всенародност. Празникът и в Болград, и в Тараклия ни направи голямо впечатление и остави у нас спомени. Общото в него беше духът, тържествеността, радостта на хората.

Казват, че географските граници са измислени от хората, че те се променят, обаче границите на духа са най-истинските граници. Човешкият дух трябва да ги преодолява, да се извисява над тях. Това е важното.

Взаимните ни гостувания, съвместната ни работа ще намерят и нови форми. Целта на сближаването помежду ни е една: отмахвайки пепелта на временната забрава, да се видят онези живи въглени на взаимната обич, на взаимното доверие между българите от България и българите от Буджака.

- Ние все повече и по-добре се опознаваме. Какви ги видяхте - нашите хора?...

- В чисто човешки план аз видях тук хора, които са усмихнати, които носят в себе си радост, но в същото време те носят и своите човешки грижи, както лични, така и обществени. Но това не бива да ни плаши, тъй като това е истинският живот.

В Европа, в целия свят преминават обновителни процеси, съпроводени с много неща, които ние, може би, не възприемаме, но те са неизбежни. Тъй като те идват по волята на историческото развитие, наш дълг е: опознавайки добре тези процеси и катаклизми, да намерим оня път, по който по най-бързия начин и най-пряко да стигнем до онова утро, което във всички случаи ще бъде по-добро.

- Може би, по-доброто е в гарантираната лична свобода на човека?

- Трябва да се създава такава система, която да позволи да се изгради една демокрация, в която личната свобода на човека да бъде гарантирана. А няма нищо по-хубаво от това, от тази гаранция.

Естествено, това ще бъде съпроводено с много промени в целокупния живот на страната, в която живеем. Това, разбира се, е радостен момент, защото винаги човечеството е вървяло напред и нагоре и никога бъдещето не е било по-лошо от настоящето и от неговото минало. Ето защо това ми дава исторически оптимизъм, че нашата и вашата страна също изживяват тези процеси и се подчиняват на един исторически закон, който в края на краищата ще доведе до по-щастлива съдба на българския и на молдовския народ, от който вие сте една малка частица.

Под демократизиране на тези процеси аз разбирам именно границите на духа, които са над границите - географски, териториални. Това ще позволи още по-голямо взаимно опознаване, още по-големи конкретни връзки, които ще бъдат по-непосредствени и при които ще отпаднат всички формалности, изградени сега от бюрокрация, от недостатъчно разбиране.

Именно демокрацията и свободата предполагат едно свободно общуване между народите, а ние сме в кръвно и духовно родство, затова нашите връзки в това отношение би трябвало да придобият нови характеристики.

И нека истинските граници - границите на духа - ни извисяват.

© Димитър Боримечков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.08.2008
Димитър Боримечков. Границите на духа (Разговори за Бесарабия). Варна: LiterNet, 2008.