РАЗГОВОР С ПИСАТЕЛЯ СТЕФАН ЧИРПАНЛИЕВ ЗА НЕГОВОТО ТВОРЧЕСТВО

Димитър Боримечков

web | Границите на духа

Българският писател Стефан Чирпанлиев е автор на книгите "Докато превали", "Медвенският размирник", "Утро за изповеди", "Луторзийско иго", на пиесите "Размирникът", "Летописецът и сенките", "Юнашко бесило" и др., на радиопиеси и пиеси за куклен театър... Носител е на наградите "Захари Стоянов", "Васил Карагьозов" и др.

- Господин Чирпанлиев, в България Вие сте известен като белетрист, но да започнем разговора ни от Вашите занимания в поезията?...

- Пишех и продължавам да пиша поезия. По мои стихове са написани доста песни. Една от тях е "Летим по пътищата бели", която стана шлагер. Имам и други песни, като "Тундженска земя", "Моят град", които издадоха на плочи, и които изразяват чувствата, атмосферата в моя ямболски край.

- Какви са основните Ви теми?

- Аз имам две основни теми. Едната тема е съвременна. Завършил съм строително инженерство, познавам житието на работника и го отразявам в белетристиката ми. Това особено личи в моя роман "Луторзийско иго", който, мисля, беше посрещнат добре и от критика, и от читатели.

А другата тема е историческа, и то главно от нашето Българско възраждане, защото то винаги ни зарежда с една дълбока обич към онова време, което може би най-добре представих в книгата "Медвенският размирник". Смятам, че отразих историческите събития и създадох образите с една дълбока емоционалност, с една трезвеност... И, най-важното за мен като писател, националните ни идеали...

- Вие сте написали и няколко пиеси...

- Да, имам и пиеси. Това е една драматургична трилогия за живота на големия българин Захари Стоянов. Аз не само изследвам неговия жизнен и творчески път, но и драматургически го осъществявам в трилогията си: "Размирникът", "Летописецът и сенките", "Страданията на великомъченика Захария".

Имам и радиопиеси: "Юнашко бесило", "Голяма сватба"... Някои от тези патриотични пиеси могат да намерят сцена и при бесарабските българи.

- А какво Ви привлича да пишете стихове и повести за деца?

- Обичам да пиша за децата, даже и заради това, че самият аз съм баща на три деца. И не подценявам в никакъв случай детската литература. Тя е необходима и винаги трябва да се пише в приповдигнато настроение, винаги с вдъхновение, за да може да достигне дългия и сложен път до детските сърчица.

Написал съм повест за деца "Измисленият остров", приказка за деца от предучилищна възраст "Как Камъчко стигна морето", разказ "Баба Кукулязка" за деца от начална училищна възраст...

- Традиционен въпрос: "Какво бихте пожелали на своите сънародници от Украйна и Молдова?"

- Бих им пожелал живот и здраве и да пазят като зеницата на окото си българското име, традициите, обичаите, и с това българско име те да бъдат достойни граждани. И, разбира се, книги да четат, за да дадат и те нещо на света.

© Димитър Боримечков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.08.2008
Димитър Боримечков. Границите на духа (Разговори за Бесарабия). Варна: LiterNet, 2008.