ПО ПЪТЯ НА НАШАТА ОБЩА ВЯРА С ПРОТОЙЕРЕЙ СТЕФАН СТЕФАНОВ

Димитър Боримечков

web | Границите на духа

По време на великденските празници българска парламентарна делегация начело с протойерей Стефан Стефанов посети Украйна - Киев, Одеса, Болград. Към него са отправени и моите въпроси относно срещите му с духовни лица от Украйна и ролята на религията за утвърждаване на българския дух.

- Отец Стефан, доколкото знам, преди години Вие сте идвали в Украйна?...

- Да, преди години съм бил в Киев, посетих Измаил и Рени, а също Рига, Санкт-Петербург (по онова време Ленинград), Москва. Аз съм завършил корабен техникум в Русе и пътувах с кораби до тези градове. За съжаление, тогава изобщо не се говореше за нашите сънародници тук.

- Значи ли това, че едва сега Вие открихте за себе си българите, компактно живеещи в южната част на Молдова и в Одеска област на Украйна?

- Макар и да ги открих едва сега, имам чувството, че ги познавам отдавна. А впечатленията ми от срещите с бесарабските българи са същите, каквито са и от срещите с роднините ми.

- Имали ли сте тук срещи с духовни лица?

- Разбира се. На тези срещи ставаше дума за това, че в районите с компактно българско население би трябвало да има и български духовници, и български учители. Години наред нашите сънародници бяха лишавани от възможността да говорят своя език, да утвърждават своята култура. Сега, когато времената се промениха, българската култура би трябвало да се утвърждава предимно чрез духовниците, чрез учителите. Това обсъждахме ние на нашите срещи и се надявам, че всички, които могат да решат проблемите на нашите сънародници, ще проявят разбиране.

- Ръководената от Вас парламентарна делегация присъстваше на тържествената служба по повод Великден в храма "Преображение господне". Какво впечатление Ви направи службата и самият храм?

- Наистина храмът е много хубав. Направи ми впечатление, че той не е пострадал през съветско време, когато вилнееше воинстващият атеизъм. За съжаление, службата в храма е на руски език. Мен ми се иска от време на време това да се прави и на български език.

Вътре, в самия храм, надписите са на църковнославянски, на румънски език, което свидетелства, че тук живеят много националности, а вярата е тази, която ги обединява.

- Днес е Великден, един от най-големите православни празници за всички християни. Бихте ли казали няколко думи по този повод?

- Ние не случайно бяхме поканени на празника. Именно тук, в този ден най-добре се усещат възрожденските традиции в живота на нашите сънародници. Духът им е приповдигнат, те с радост посрещат настъпилите промени, които ни дават възможност с българския дух, с духа на нашата обща вяра да вървим по пътя, посочен от нашия човеколюбец Исус Христос.

- А какво бихте им пожелали?

- Бих им пожелал да се чувстват повече българи. Колкото са по-млади, толкова повече да се гордеят с това. И аз се надявам, че всяко следващо поколение ще се чувства причастно към българския дух.

От сърце желая Господ да дава живот и здраве на всички и във всичко да тържествува българският дух.

Надявам се, че бъдещи български свещеници, които сега изучават богословие в България, ще казват молитвата си на български език, езика, разбираем от всички християни. И с това ще ги връщат към нашия общ Господ - Исус Христос.

© Димитър Боримечков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.08.2008
Димитър Боримечков. Границите на духа (Разговори за Бесарабия). Варна: LiterNet, 2008.