МУЗИКА ЗВУЧИ В РЕЧТА
(Разговор с журналиста Петър Нанев)

Димитър Боримечков

web | Границите на духа

Петър Нанев е журналист. Много години е работил в общинския вестник "Новопазарска трибуна". Сега живее в Шумен и работи във в. "Шуменска заря".

Като журналист няколко пъти е бил в Молдова и Украйна. При едно от неговите идвания, като участник в колоездачен поход по местата, в които е живял Ботев, успях да му задам няколко въпроса.

- Господин Нанев, разкажете накратко какво представлява колопоходът на втори юни?

- Имаме инициатива в края на май всяка година да потегляме от Нови пазар на колопоход. Ще използвам възможността чрез радиовъзела и вестник "Български глас" да се обърна към гражданите на Тараклия, които приеха сърдечно нашата група. Благодаря ви, мили хора! Доскоро крайната точка на похода беше до Браила, Румъния, място, където Ботев е пребивавал. А сега продължава до Тараклия, в Молдова, и до Задунаевка, в Одеска област на Украйна. Както е известно, в село Задунаевка Христо Ботев е живял и учителствал. Нашата група пътува и се спира за кратко в селата и градовете, така или иначе свързани с живота и дейността на нашия велик поет и революционер Христо Ботев.

- Бил ли е Ботев в Тараклия, не се знае. Но Тараклия и Нови пазар са побратимени градове...

- Да, така е. Между населението на Тараклия и новопазарското население има трайни връзки. Много от хората, които днес живеят тук, са потомци на прокудените българи, които преди век и половина са тръгнали от онзи край, прогонени от тежкото робство, и са дошли на тази земя. Тук те са намерили възможност да съществуват, да работят, да пренесат занаятите, своите обичаи и език.

- След Тараклия крайната точка на групата колоездачи е село Задунаевка, станало известно и свързано с младините на Ботев.

- Точно на втори юни в Задунаевка почетохме паметта на Христо Ботев. Видяхме къщата, в която той е живял. Това беше един много вълнуващ момент. Още повече че това стана на втори юни.

- Господин Нанев, какво бихте пожелали на нашите хора, които живеят тук?

- Аз ще им пожелая това, което вече видях, че те го имат. Това, че пазят хубавия български дух, който са пренесли от България тук.

Най-изненадващото, най-радостното за мен бе това, че те говорят свободно на български език, без да се затрудняват от граматиката и от това, че живеят далеч от своята прародина. Може би те не владеят много чисто книжовния език, но искам да ви кажа, че този език, който те говорят, е много музикален, много хубав и много вълнуващ за нас, българите.

Много думи, които преди години казваше моята баба, ги чувам тук сред населението на Тараклия.

Искам да пожелая също по-чести срещи между българите тук и българите в България, да можем да се виждаме по-често...

© Димитър Боримечков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.08.2008
Димитър Боримечков. Границите на духа (Разговори за Бесарабия). Варна: LiterNet, 2008.