РОДОСЛОВНИТЕ ПРОУЧВАНИЯ НА АНДРЕЙ ГЕРМАНОВ
(Разговор с Петър Германов, брат на поета)

Димитър Боримечков

web | Границите на духа

- Господин Германов, брат Ви Андрей е известен като поет, знае се и за неговите портретни карикатури (шаржове) и особено за голямото му преводаческо дело. В последно време научих, че е отделял много време и за родословни проучвания...

- Наистина поетичното и преводаческото творчество на Андрей е най-голямо и най-известно. Рисуваните от него карикатури са много. Малка част от тях е издадена в две книжки "Парнас около нас" с епиграми от поета Иван Николов. В много вестници и списания са печатани по един-два или няколко шаржа. В подробна библиография, съставена от Румяна Недялкова и редактирана от Елена Фурнаджиева, е включена тази голяма част от творчеството на брат ми.

- А за проучванията на родовете не се ли пише в библиографията?

- Библиографията е списък на публикуваните произведения с посочени място и дата на издаването. Това улеснява намирането им в библиотеките. Непубликуваните стихотворения, карикатури и родови схеми (родословни дървета) също са описани и се пазят в архива на автора. Само там могат да се видят.

- От кога брат Ви се занимава с родови проучвания?

- Първите думи на всяко дете са мама, тате, баба, дядо, кака, бате, леля, чичо, вуйчо и така нататък. Това е начало на опознаването на света. За малкия човек светът започва от рода и той упорито го изучава. По-късно, когато човек влезе в живота и го обхванат различни грижи, интересът към далечните предци на рода намалява.

Много хора знаят само прадядо си (бащата на дядо им) или прабаба си (майката на баща им или на майка им), или баба си.

В старо време родовете са живеели заедно, не са се пръскали и родовата памет е била по-силна. Днес индустриализацията разделя не само родовете, но често пъти и членовете на едно семейство, които работят в различни градове или села. Родовата памет отслабва. Ето затова е необходимо да се записват имена, а за прегледност да се правят и родови схеми.

Откога Андрей се занимава с родознание? От деца всички братя питахме за дядовците и бабите на родителите си. И на майка ни, и на баща ни родителите са от преселнически семейства, пострадали от турските жестокости. Прадядо ни Темелко Германов е убит в селото си Каваклия, Лозенградско, от турците, бягащи след разгрома в освободителната Руско-турска война. През 1903 г. турците убиват и сина му Илия. Родовете от страна на майка ни са от историческата Шипка, цяла опожарена от турците. Дядо й Марин Петров Маринов, още преди Освободителната война е ранен на седем места с нож от турци, но оживял. Преселниците от опожарена Шипка и тракийците от Каваклия, Лозенградско (днес в Турция), търсят спасение на север и основават на река Камчия село Нова Шипка през 1880 г. През 1918 г. родителите ни, младо семейство, се преселват в Яворово, на десетина километра от Нова Шипка, където сме родени четирима братя. Роднините ни по бащина линия, изгонени от турците, бяха в няколко села далече от нас - в Провадийско и Бургаско. В Казанлъшко бяха родовете по майчина линия. Бяхме много пръснати. Затова още от деца ние не само разпитвахме, а и записвахме имена. По-късно научихме, че се правят родословни дървета. Запазени са съставените от баща ни и чичо ни Андрей малки родословни схеми на бащиния род на баща ни Германови, преселени от Панагюрище в Каваклия. Доста имена знаехме и за бащиния род на дядо Петър, баща на майка ни - Маринови от Шипка. Такива бяха детските занимания с родовете и на Андрей.

В село Боженци, Габровско, последните десет години от живота си Андрей пишеше стихотворения и правеше родословни дървета на големия род Топалови, на нашите родове - Германови и Маринови.

Андрей проучваше още четири наши рода: Карабашчиеви и Ишчиеви, а след тях родовете Косекови и Чирпанлиеви. С много разговори и писма до близки и далечни роднини постепенно той попълваше схемите и успя да направи общо шест родословни дървета - три от бащина страна (Германови, Карабашчиеви и Ишчиеви) и три от майчина страна (Маринови, Косекови, Чирпанлиеви).

Родословните схеми са само началото на родословните проучвания. След като се направи родовото дърво, необходимо е да се съберат данни за всяко лице. Подробностите се вписват в родовата книга. Събраните по този начин сведения могат да се използват за написване история на рода, за история на селището или района. Поети и писатели могат да напишат художествени творби за някои лица или събития.

С такава цел Андрей проучваше родовете, но времето не му стигна и той можа да използва много малко от събраното и да го претвори в художествени произведения.

© Димитър Боримечков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.08.2008
Димитър Боримечков. Границите на духа (Разговори за Бесарабия). Варна: LiterNet, 2008.