ТРУДНИЯТ ПЪТ КЪМ ИЗКУСТВОТО
(За моите срещи с режисьора Петко Апостолов)

Димитър Боримечков

web | Границите на духа

Петко Апостолов - актьор от Драматичния театър "Стефан Киров" - гр. Сливен, България, осъществи на тараклийска сцена три постановки: комедиите "Дядо Матей преброява звездите" от Николай Люцканов, "Клопка" от Димитър Начев и българската класическа драма "Когато гръм удари..." от Пейо Яворов.

Завършил е НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" - София. Работи в системата на театъра в България повече от 30 години. Отличник е на Комитета за култура - за активна постановъчна дейност в България и чужбина.

В разговор за театралните постановки в гр. Тараклия, приети от зрителите много сърдечно, и за своя път в изкуството, той споделя:

- Много обичам Сливен и трудовите му хора, възхищавам се от "Сините камъни" и затова останах в него - градът на Стоте войводи, както го знаят всички българи. Тук изкуството много се цени, в града творят изтъкнати музиканти, артисти, художници, има много самодейни колективи. Не напразно България се гордее със своите самородни таланти.

- Може би затова сте свързани с народните традиции?

- Да. Работя с много самодейни колективи, например от село Градец, Котленско. Той е моята радост, мъка и вдъхновение.

- Как установихте връзки с театър "Смешен петък"?

- Моето гостуване тук дължа най-много на вашата землячка Анна Малешкова и на председателя на Комитета за съхраняване на българските традиции, автор на книгата "Под небето на Сините камъни", Желяз Кондев. Той много добре се е запознал с вашия край, събирайки исторически материали за първата си книга. Гостуването нямаше да се осъществи, ако не беше Иван Боримечков, този голям ентусиаст, ръководител на театъра "Смешен петък", асистент на постановките.

- Господин Апостолов, защо сте избрали именно комедията "Дядо Матей преброява звездите"?

- Аз съм влюбен в тази пиеса. Това е една драматургична творба, написана от българския режисьор Николай Люцканов, който добре познава живота на отрудения българин. Пиесата е за духовния и здрав корен на българите, за тяхната душевност и обич към земята-кърмилница.

- Каква е Вашата цел в този спектакъл?

- Целта ми беше всички самодейци да получат едно творческо вдъхновение, което е присъщо на актьора-професионалист. Това исках и това, за моя радост, усети публиката. А продължителните ръкопляскания в края на представлението бяха единствената награда за тях, отдали много сили и жертвали скъпото си свободно време, за да се представим с една добра премиера.

* * *

- Господин Апостолов, това Ви е трети гастрол в Тараклия. Реализирането на една класическа пиеса, каквато е драмата "Когато гръм удари...", означава ли изпитание за нашия колектив?

- Великите неща са прости. Поетът-драматург Яворов си остава едно изключително явление. Той преди всичко е поет-мислител. В по-голяма част от своето творчество той се домогва до едно художествено виждане на битието като цяло, до един свой образ на света.

Не мисля, че тази драма е изпитание за актьорите. По-скоро това е среща с българския гений на България.

- Ако може, разкажете нещо около сюжета на драмата?

- В драмата "Когато гръм удари..." авторът Яворов осветлява такива сложни въпроси като разновидностите и мястото на лъжата и на компромисите в човешкия живот. Всеки от героите му, макар и в различна степен, има както своята лична вина за възникнала обща криза, така и своето право да бъде ако не оправдан, поне изслушан и разбран.

Не мога да не кажа няколко думи и за актьорите. Аз избрах омайницата Мария Кряскова за ролята на Бистра, неуморимия Иван Боримечков (мой асистент в постановката) за Сава Попович, винаги замисления и спорещ Иван Динев за Витанов. На най-младите изпълнители - Олег Кайряк, поверих ролята на Данаил, а очарователната Майя Шаган избрах за Олга. Така се получи един камерен актьорски ансамбъл. Публиката им се отблагодари с аплодисменти.

Благодаря на всички, които ми оказаха помощ.

- На слука. Желая голям успех на всички творци и приятно завръщане в България.

- Боже помози.

© Димитър Боримечков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.08.2008
Димитър Боримечков. Границите на духа (Разговори за Бесарабия). Варна: LiterNet, 2008.