|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗА ТАЗИ КНИГА
Интервютата в сборника "Границите на духа (Разговори за Бесарабия)" са правени в края и началото на 90-те години на XX век по време на гостуванията на български творци в Бесарабия. Те свидетелстват както за вълненията и мислите на повече или по-малко известни, предимно български, творци, така и за онова особено чувство на откриване и преоткриване на един забранен и забравен континент - земята и хората на Бесарабия, наши близки по кръв и език българи. Срещите с българските творци са се оказали благодатна възможност за докосване на тамошните хора до България, за извличане на живителна енергия, на самочувствие, че те не са забравени, че имат бъдеще в новия демократичен свят. Повечето от материалите намират място още тогава в различни местни медии (в Молдова, Украйна и България), но с опита да бъдат събрани в книга, показват зрелостта и увереността на автора, че тогавашните му журналистически усилия не са били напразни, нещо, което проличава и при прочита на книгата. И действително, въпреки бързопреходността на жанра интервю, както читателят сам ще се увери, част от тях са запазили своята стойност и днес. Те носят не толкова информация за онзи период и за личността на интервюираните, както обикновено се предполага, колкото съхраняват спомен за надеждите и илюзиите, за съмненията и разочарованията, съпътстващи това трудно време и пресъздаващи от първа ръка духа на 90-те. Неслучайно решихме да използваме за подзаглавие на книгата едно не толкова жанрово установено понятие като "разговор" наместо интервю. Повечето от срещите ни водят по пътеките на един непристорен разговор, споделяне, насочено не толкова към образа на интервюирания и неговите успехи и неуспехи, колкото към отношението на всеки един от тях към голямата тема за Бесарабия. В тази жанрова "подмяна" се крие и друго - скромността на усилието, несръчността, но и съпричастността на интервюиращия, воден от динамиката на един по възрожденски всеотдаен журналистически път. И кой друг би могъл да запечата за поколенията всичко това, ако не журналистът и писателят Димитър Боримечков, сам бесарабски българин с изключително голям принос за възкресението на българския дух и култура в Бесарабия. Със своите безкористни усилия, с упоритата си и неуморна дейност той е известен и в Бесарабия, и в прародината България - с фотоизложбите си, с организаторските си и човешки качества, с многобройните си дописки, стихове и интервюта в българския, молдовския и украинския печат, с издавания и редактиран от него в. "Български глас", с неугасимото желание да направи така, че темата за Бесарабия да не слиза от дневния ред на българското общество. И колкото и непосилна да е тази задача, трябва да признаем, че Димитър Боримечков нерядко успява, за което можем да го поздравим. От редакцията
=============================
|