ЗА ЕЗИКА НА БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ
(Разговор с Николай Тодоров)

Димитър Боримечков

web | Границите на духа

Николай Тодоров е известен български бесарабски филолог, специалист по славянски езици. Завършил е славянска филология в Московския университет. Преподавал е няколко години български език в Измаилския педагогически институт. Издал е няколко книги по роден език. В нашия разговор се спряхме по-подробно на следните теми: "Развален ли е българският ни език?", "Има ли единен език на буджакските българи?", "Как става изравняването на буджакските говори?" и "Български ли е езикът на буджакските българи?" Това са теми за езика, на който говорим ние, така наречените бесарабски (буджакски) българи, теми, които са актуални за нас самите, а надявам се, и за всички българи.

- Г-н Тодоров, развален ли е българският ни език?

- Езикът на буджакските българи (на който говорим) през последните няколко десетилетия е претърпял големи изменения. Силно влияние му оказаха три мощни взаимосвързващи фактора: 1) окончателното установяване на Съветската власт в Буджака; 2) активното навлизане на научно-техническата революция в живота на българите и 3) силното влияние на руския език - езика на образованието и културата.

В средата на ХХ век беше сложен край на патриархалния селски живот на българите. Масовата колективизация, проведена през 1946-1950 г., ликвидира дребните индустриални стопанства, в които се произвеждаше по старинен начин не само храна, но и облекло, селскостопански оръдия на труда и т.н.

Огромно количество старинни предмети, които обикновено носеха специфични диалектни названия, изчезнаха от всекидневния бит на буджакския българин.

- А какво знае младото поколение за названията на старинните предмети?...

- Младото поколение не знае названията на половината от тези предмети. На тяхно място се появиха нови реалии: вестници и списания, хладилници, перални машини и телевизори, мотоциклети, леки коли и т.н.

Нещо подобно ставаше и в самата България. Известно е, че именно след Втората световна война научно-техническата революция пълноправно навлезе в живота на българските селяни. Но за разлика от буджакските българи, които възприеха новите названия от руския език, селяните в България научиха новите названия от литературния български език, а за определена част от новите реалии бяха създадени нови български думи. Докато буджакските българи четат "газети" и "журнали", в България четат "вестници" и "списания". Буджакският българин се вози с държавна "легковая машина", а българският селянин си купува "лека кола". Нашите буджакски жени перат със "стиральна машина", българските жени - с "перална машина"...

- Под влияние на руския език в езика на буджакските българи стават чувствителни промени, така ли?

- Например нашите българи скланят числителните: "двадцат васмоа апреля" вместо - на "двадесет и осми април".

- Но значи ли това, че езикът на буджакските българи не е български език, или че е "развален" български език?

- Преди всичко искам да отхвърля термина "развален" български език по отношение на езика ни като погрешен от научна гледна точка и оскърбителен в морално-етическо отношение. Развалено, неправилно може да говори един, могат да говорят двама, няколко души, които са забравили родния си език. Но не може да говори неправилно, "развалено" цяло село, а още повече - цял народ.

Също така не може да се приеме и другата крайност - да смятаме, че само в нашето село се говори на правилен, "чист" български език, а в другите села, дори и в самата България (чувал съм и такива мнения) говорят неправилно.

Езикът на буджакските българи е диалектен български език, чувствително повлиян от руския език. Между другото, всеки диалект или език в една или друга степен е повлиян от други езици - "чисти" езици няма, няма даже такъв термин в езиковата наука. Русизмите в езика ни от гледна точка на диалектологията могат да се класифицират като специфични диалектизми, също така, както се определят като диалектизми заемките от турския или гръцкия език.

Между впрочем, не трябва да се забравя, че и литературният български език много думи е заимствал и продължава да заимства от руския език, което се обяснява с интензивните стопански, политически и културни връзки между двете държави.

Всичко това не означава, че ние не трябва да се борим за чистотата на езика си. Важно е да не се прекалява нито с безразборно заимстване, нито с "пазенето на чистотата", и да се знае истинското място и ролята на заемките от други езици. Това е необходима съставна част от речевата култура на всеки човек.

- А има ли единен език на буджакските българи?

- Езикът на буджакските българи не съществува в лингвистиката, в езикознанието. Достатъчно е да хвърлиш един най-общ поглед върху нашия език и ще забележиш, че където и да живеят бесарабските българи, и на какъвто и диалект да говорят, те помежду си много добре се разбират. Но вероятно тук в продължение на 150-180 години, дори и повече, се е образувала някаква единна езикова общност, която може условно да се нарече: език на буджакските (бесарабските) българи.

- Какви са основните черти на този език?

- Основните черти са следните: всички наши диалекти са източно-български диалекти, които се отличават от западните. Те са по-близо до книжовния, до литературния език. Това е първото, общото. Второто, влиянието на руския език, което се проявява в едни и същи форми. И, третото, всеки един език се създава на една или друга обща територия. Тесните контакти, общуването на живеещите на една обща територия буджакски българи са станали условие за образуване на една единна общност, която си има нещо като регионален български диалектен език. Той донякъде се отличава от диалектния език на българите в България, а също и от книжовния, литературния език. В самата България диалектният език се отличава от книжовния. Това е естествено.

- Но, господин Тодоров, да се върнем към главния въпрос: "Има ли единен език на буджакските българи?"

- Да, аз съм сигурен, че такъв език има. Нали има такова определение "буджакски българи". Защо те да не могат да имат единен език?...

Ние тук се чувстваме като една общност, и не само езикова. Ние, буджакските българи, сме единен народ, с единен език и една култура.

Ние се отличаваме от нашите съплеменници в България по това, че сме бесарабски българи, а от руснаците, че сме българи. Ние си имаме специфична история и единни специфични проблеми, независимо къде живеем - в Молдова или Украйна. Главният проблем е - въпреки всичко - да се опазим, да се съхраним като българи. Това е и политически, и духовен, и езиков въпрос.

Единният език на буджакските българи ни обединява, сплотява ни и ни прави силни в нашето всекидневие.

- Как става изравняването на буджакските говори?

- Механизмът на изравняващото действие, свързан с интензификацията на стопанските и лични връзки между българите от различни села, става примерно по следния начин: общувайки помежду си, те се стараят да избягват да употребяват специфични за своето село думи и да използват по-разпространените езикови форми.

Например при общуване на българи от други села твардичани вече не казват "къшей", а "месо", не "лахува", а "приказва" и т.н. Също така постъпват и жителите от другите български села. По такъв начин се изработва някакъв общ за всички буджакски българи диалектен език.

Има още един изравняващ фактор - силното влияние на руския език върху българската реч на нашите българи.

Културата се състои в това, че когато говориш на руски, говори на правилен руски език, а когато говориш на български, говори на правилен български. Само така можеш да покажеш уважението си към езика, а съответно и към народа.

- Резултатът от тия отрицателни процеси в нашето езиково развитие е такъв, че в нашата среда се появяват все повече хора, които не знаят добре нито родния си език, нито руския, нито някакъв друг език.

- Да, така е. Макар че грамотните българи знаят българските думи в устната и в писмената им форма, които взаимно си оказват влияние.

Буджакските българи в огромното си мнозинство засега още не познават писмената форма на родния си език . Затова употребата на съкратени форми, която е характерна за всяка устна реч, при буджакските българи не е ограничена. Почти във всички буджакски говори вместо "мога" казват "моя", вместо "какво" - "кво" или "ко", вместо "кога" - "га", при това пълните форми в тези говори вече не се употребяват.

Езикът на буджакските българи, процесът на изравняване на българските диалекти от нашия край още чакат своите изследвачи. Днес ние със сигурност можем да говорим само за резултатите от този процес, които са наяве - практически всички българи в Буджака, носители на най-различни диалекти, лесно общуват помежду си на родния си български език и изпитват определени трудности при общуване с българите от прародината.

- Г-н Тодоров, какви са задачите на преподавателите по български език и каква е езиковата ситуация сред буджакските българи?

- Една от задачите на учителите по роден език е да осъзнаят по-точно какво представлява от гледна точка на езиковата наука днешният език на буджакските българи и доколко той се отличава от съвременния български литературен език.

- Кои от учените са проучвали езика на българските колонисти в Бесарабия?

- Езикът на българските колонисти в Бесарабия е станал обект на научни изследвания още през първите години след преселването им - в 20-те години на XIX век. Именно преселниците са първите българи, с които се запознава в Бесарабия бележитият руски учен-славяновед от украински произход Юрий Венелин.

В началото на XX век езикът на българските колонисти в Русия подробно проучва академик Н. С. Державин. По-късно езикът на буджакските и запорожските българи става обект на дълбоки научни изследователски интереси от страна на голям колектив учени-слависти, ръководени от професор С. Б. Бернщайн. Блестящ резултат от тези изследвания е първият български диалектологичен атлас - "Атлас болгарских народных говоров в СССР", излязъл през 1958 г., а също и голям брой монографии и статии, посветени на българските диалекти в Украйна и Молдова.

- Какъв е основният извод, който може да се направи от тези изследвания?

- Изводът е такъв, че преселниците българи и техните потомци основно са си запазили и до днес българския език и в по-голяма част националните си обичаи и традиции, с една дума - запазили са си националното лице, въпреки че вече от век и половина живеят откъснато от прародината си. Но това никак не означава, че буджакските българи са си "консервирали" езика и обичаите, че в течение на толкова време езикът и националният им бит не претърпяват никакви изменения. Не може живият език, езикът, на който се говори, да не се изменя. Не се изменят само мъртвите езици - латинският, старогръцкият и т.н.

- Съседните народи заимстват нещо от националния бит на българите, произлиза някаква естествена обмяна...

- Българите активно са заимствали от съседните народи: руси, украинци, молдовани, гърци, гагаузи, турци и други, някои черти от техния национален бит. Същевременно и съседните народи са заимствали нещо от националния бит на българите. Така е станала една естествена обмяна на култура и традиции между народи, живеещи помежду си в мир и съгласие. Всичко това е намерило отражение и в езика.

© Димитър Боримечков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.08.2008
Димитър Боримечков. Границите на духа (Разговори за Бесарабия). Варна: LiterNet, 2008.