НИКО СТОЯНОВ ЗА СВОЯ ПЪТ В ПОЕЗИЯТА

Димитър Боримечков

web | Границите на духа

Нико Стоянов е емблематична фигура сред българската интелигенция в Бесарабия. Роден е в украинското село Нова Ивановка Българска, Одеска област през 1947 г. Живее и твори в Кишинев. Той е известен бесарабски български поет и преводач. Редактор е и издател на първия бесарабски български вестник "Родно слово", излизащ от 7 август 1988 г. в Кишинев, Молдова. Тук Нико Стоянов е издал над 15 оригинални и преводни книги. А през 1999 г. издава внушителен по обем и съдържание том избрана поезия "Аз, българинът..." в гр. Велико Търново. Член е на писателските съюзи на Русия, Молдова и България.

Настоящото интервю е опит да се надникне в тайните на творческия му свят.

- Господин Стоянов, не е тайна, че всяка една поезия е автобиографична. Образите на родния край, на детството, на майката и бащата придават своеобразна многоцветност и на Вашата лирика, как да си го обясним?

- Да, лириката ми е многоцветна. Вие, като човек, живял дълго време в България, забелязахте някои неща, които не се виждат и не се усещат. Те се предават в поезията - стиховете се пишат не само с мастило, в тях остават цветовете на детството, на родния край...

- А кога за първи път започнахте да пишете стихове?

- Писал съм на руски и на български език още в ранното си детство, но сериозно почнах на български, когато дойде време да публикувам. А първите си стихотворения написах на руски език.

- А на какъв език мислите и пишете сега?

- Разбира се, на български и не мога да мисля на друг език, защото аз работя не само в поезията, но и във вестник, който редактирам. Наистина в началото ми беше много трудно: руска среда, руски език...

- Имаше ли кой да Ви насочи и подкрепи по пътя Ви в поезията?

- Да, това беше Андрей Германов, поет, с когото се запознах в началото на 70-те години. През 1973 г., когато бях студент в Харков, излезе моя стихосбирка - в превод на украински език. И аз изпратих стихосбирката на Андрей Германов, тогава той беше редактор на списание "Пламък". През 1974 г. той ми написа много вълнуващо писмо. Аз му изпратих една папка със стихове и той в първия брой на "Пламък" през 1975 г. публикува моите стихотворения с един предговор, който аз включих в първата си стихосбирка. Когато бях в София, с него дълго разговаряхме за поезия. Тогава той ме насърчи.

- Андрей Германов отдавна не е сред живите, но той не си отива...

- Да, наистина е така. Поезията му винаги е с мене и в мен. Още повече, аз следя публикациите след гибелта му - всички негови творби събирам и съхранявам в моя домашен архив. Той беше жертва на времето, което си отиде...

- Кажете, как се казват вашите стихосбирки?

- Първата ми стихосбирка се казва "Здравейте!", втората - "Благодаря", третата - "От болка свята". След това излезе книжка за деца "Букет за мама", след нея излезе "Две обичи - една любима"... Помня всички заглавия на моите книги, както майката и бащата помнят имената на своите деца. От 1988 г. се занимавам с българския вестник "Родно слово". Написал съм нови стихове, но не ми стига време да подредя книга.

- А как идват названията на книгите? А сюжетите, образите?

- На книгата названието иде, когато горе-долу композицията вече е завършена. Сега още не мога да кажа заглавието на новата си книга. А сюжети и образи вземам от живота, пиша в разни жанрове, творя на ползу роду болгарскому. Това ми определя лицето. А може би в нещо греша?!

© Димитър Боримечков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.08.2008
Димитър Боримечков. Границите на духа (Разговори за Бесарабия). Варна: LiterNet, 2008.