НЕНО НЕДЕЛЧЕВ ЗА ТОПОНИМИЯТА НА БУДЖАКА

Димитър Боримечков

web | Границите на духа

Нено Неделчев е доктор по филология. Завършил е българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Български език и литература е преподавал във всички образователни степени в България. Работил е като преподавател в Либия и в Молдова - в педагогическия колеж-лицей "Св. св. Кирил и Методий" - гр. Тараклия. Има издадени три книги - "Диалект на българските католици", "Мизийско-балкански диалект" и "Българистика и публицистика".

Последната му книга, сборник статии, се открива с "Предварителни наблюдения върху историята, характера на диалекта, езиковата ситуация и статута на българския език в гр. Тараклия, Република Молдова". След кратка географска справка авторът се спира на произхода и названието на селището Тараклия, на произхода на българските заселници, на говорите на населението, на езиковата ситуация, а също и на други важни моменти. В книгата се дават и текстове-образци от говора на гр. Тараклия. Много внимание се отделя на личните и фамилните имена на жителите му.

Във връзка с неговата проучвателна дейност авторът бе така любезен да отговори на наши въпроси.

- Господин Неделчев, Вие подготвихте нов труд. Ръкописът Ви е със заглавие "За топонимията на град Тараклия, Република Молдова". В този ръкопис Вие разглеждате местните названия - микротопонимите на Тараклия...

- Да, в течение на две години аз изучавах названията, срещах се със стари хора, като бай Петър Кайряка, правих анкети със студентите на колежа-лицей в Тараклия. Смятам, че събрах интересен материал, който, надявам се, да бъде полезен най-вече за хората, читателите от този град на Молдова.

Грешно е да живееш сред своите в чужбина толкова време и да не оставиш следа, да не направиш някаква народополезна работа. Готов съм и занапред да бъда полезен на Тараклия, ако не ме е забравила. И такова в живота се случва.

Сега няма да се спирам на топонимиката на Тараклия по ред причини. Нека книгата излезе от печат и читателят сам я прочете, направи свои изводи и изкаже свое мнение.

- Но поне да се спрем на макротопонимите "Буджак" и "Тараклия"...

- Може, разбира се. Географското название Буджак е един макротопоним, с чието обяснение са се занимавали много автори (историци и езиковеди) в миналото, занимават се и днес. Съществуват две основни схващания (хипотези) за обяснението на названието Буджак.

Първата хипотеза, която има много привърженици и сред авторитетни български учени, застъпва твърдението, че Буджак е татарски превод (калка) от фонетично изменената славянска дума Ъгъл (Онгъл). Онгъл (Буджак), т.е. ъгъл, е същото това място, където са се установили Аспаруховите българи през седми век. Едни учени - професорите-историци Петър Мутафчиев, Димитър Ангелов, Иван Дуйчев твърдят, че Онгълът като географско местоположение се намира в днешна Южна Бесарабия и е едно и също място с днешния Буджак.

Но други учени (Васил Златарски), а също и академик Николай Державин, настояват, че престоят от две десетилетия на Аспаруховите българи е бил в района на юг от устието на река Дунав, т.е. в днешна Североизточна Добруджа. От това следва, че Онгъл се е наричал не днешният Буджак, а друга географска област, която днес е в Румъния и България, между река Дунав и Черно море.

Втората хипотеза е, че макротопонимът Буджак произхожда от името на татаромонголския пълководец Буджак, който през 1241 г., начело на част от татарската войска на хан Бату, на път за Маджарско, завладял и опустошил Молдова.

Поради фонетичната близост между днешното название на географската област (топоним) Буджак и личното име (антропоним) Буджак на монголотатарския пълководец е твърде привлекателно и лесно да се приеме, че завоевателят се е увековечил, като е оставил името си на Буджакската степ. В такъв случай обаче трябва да допуснем една от следните три вероятности:

1. Възможно е днешният Буджак до средата на XIII век да се е наричал Онгъл.

2. Буджак е превод на Ъгъл (от Онгъл) и няма нищо общо с името на Буджак.

3. Онгъл (Ъгъл) е друг географски район, на юг от река Дунав.

Не е сигурно - Онгъл и Буджак едно и също място ли е с две исторически названия, или са два различни района, макар и в съседство един с друг.

Научното решаване на проблема е важно, разбира се, за общата история, за историята на Молдова и Украйна, а и за историята на българите. Но това не е нито просто, нито лесно.

Сега за макротопонима Тараклия. Вероятно татаро-ногайско родово название от тюрк. тарак "гребен" - знак, белег, дамга, поставян на животните, които принадлежат на съответния татарски род - етнонимически топоним (ойконим) - "гребнеобразен". Названието е онаследено и от българските заселници.

Съществуват и други хипотези - от релефа на бърдото над града, който прилича на тарак, т.е. гребен, или превод от българския етноним "гребенци" от Добруджа.

- Господин Неделчев, в отзива Ви за научното съобщение на молдовския славист Иван Дрон утвърждавате, че названието на село Кирсово в Молдова има връзка със село Хърсово в България...

- В научното си съобщение "Хронология и происхождение наименования Кирсова", публикувано в сборник "Вопросы истории и культуры болгар Молдовы и Украины", Дрон твърди, че названието на село Кирсово нямало връзка с названието на село Хърсово, Северозападна България. В същото време той не отрича наличието на преселници от българското Хърсово в Кирсово в Молдова.

Единият от аргументите му е, че основателите на село Кирсово не били преимуществено от село Хърсово. Един учител от Кирсово, Г. Стойнов, автор на краеведската книга "Кирсово в прошлом и настоящем", опонент, поддържа тезата за връзката в названията на двете селища. Т.е., че село Кирсово, основано от заддунавски преселници българи и гагаузи, е запазило в известна степен фонетичната близост в названието си с названието на селището Хърсово, откъдето са се преселили част от основателите му.

А това, че българите и гагаузите, идвайки в края на XVIII или в началото на XIX век в Бесарабия, са именували селищата си с имената на селищата, от които произхождали в България (тогава в пределите на Турция), в това никой не се съмнява - Голица, Главан, Кортен, Твардица, Кулевча, Копаран и т.н. Вариантите Кирсоу, Кирсова, Кирсово, Кирсов и т.н. не са изненада, защото и за българското селище Хърсово са възможни и съществуват диалектни варианти, като: Хърсоу, Хърсуу, Хърсуву и т.н.

А опитите на Дрон да изведе названието Кирсово от названието (хидронима) на селска рекичка Кырсэу (с ударение на предпоследната сричка!) са несериозни. Разбирам добре наукообразните и патриотични в основата си напъни на г-н Дрон да извежда етимологията на селищни названия, разположени на територията на днешна Молдова, от молдовски (румънски) език, но това е възможно само тогава, когато фактите съответстват на твърденията, а не обратното. Науката няма ни най-малка вина за народосмешението в Бесарабия и за произлезлите от него ономастични факти. Тя трябва само да ги обясни такива, каквито са.

- Господин Неделчев, Вие написахте рецензия на книгата "Кирсово в прошлом и настоящем". Авторът й е дългогодишният учител Георги Стойнов. С каква цел рецензирахте неговия труд?

- Това, че съм написал една рецензия, и то закъсняла, произтича от доброто намерение с направените кратки забележки да бъдат избегнати в бъдеще методологически залитания и фонетически грешки, когато се пишат истории на български селища в Молдова и Украйна. А такива се пишат и ще се пишат, защото времената са благоприятни за народознание и краезнание.

- Похвално е това да се трудиш години наред, да събираш материали, да се ровиш в архиви и да напишеш история на родното си селище...

- Смесеното българо-гагаузко село Кирсово в Буджака има своя писана история. Хубавите, похвалните думи могат да бъдат още много - и за автора, и за съдържанието на краеведското му съчинение. Но предварителният ми замисъл не е хвалебствие, а отбелязване на допуснати грешки и слабости.

Първо. Книгата е написана на руски език, а не на български или на гагаузки език, разбираем за хората, към които е адресирана.

Второ. Допуснати са грешки в историческите дати.

Трето. Прабългарите на Кубрат и Аспарух, според г-н Стойнов, били "тюркское племя". Роднинството на прабългарите изобщо с тюркските племена и в частност с турците е съмнително, спорно и недоказано. Сериозните учени се отнасят с недоверие към тази хипотеза, още повече че антропологическите изследвания не я потвърждават.

Авторът прави голяма историческа грешка, когато пише за съществуването на Гагаузка република през XVII-XVIII век. Но как така! Какви са тези гагаузки мини-държави на територията на Турската империя, и то християнски държави, а още повече република!?

Приведените в книгата цитати на български език са изпълнени с множество грешки.

Много страници от книгата са изписани, за да бъдат хвалени болшевишките местни, районни, републикански и съюзни величия. За техните дела по заличаване на националните и етническите различия, за успехите на ръководените от тях колхози - много подробности, а за репресиите по Сталиново време, за "безследно изчезналите", за изпращаните в Сибир, Алтай, в затворите и концлагерите се мълчи. Историята не е само икономика, а и политика, наличие или отсъствие на права и свободи, на демокрация и не може тя (историята) да бъде гледана само от партийна камбанария.

Новият подход към краезнанието изисква книги и статии да се пишат в духа на новото време, обективно, мащабно да се оценяват епохи, събития, участници.

- През 1996 г. в София излезе сборникът "България в сърцето ми", посветен на 60-годишнината от рождението на Константин Поглубко. Какво научихте от този сборник?

- Прекланям се пред този голям молдовски (бесарабски) българин - учен-историк. Досега само съм чувал неговото име. А сега знам повече за биографията му, за неговите научни занимания.

Макар че е издадена в България, тази книга трудно може да се намери, а за всеки уважаващ себе си българин тя трябва да бъде настолна книга. В сборника са включени публикации, посветени на личността и делото на забележителния историк Константин Поглубко. Автори на статиите са хора, които са познавали и работили с Поглубко, негови ученици. Във втората част са включени българистични исторически изследвания на историци от Молдова и България. Съдържанието му има обединяваща линия - съдбата на българите в Бесарабия (Молдова, Украйна) и научните занимания на Поглубко.

Сборникът е един заслужен поклон пред паметта и делото на Константин Поглубко, който посвети цялото си научно творчество на българите. Той заслужава този своеобразен паметник, но не заслужаваше горчивата чаша, която му отреди съдбата.

© Димитър Боримечков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.08.2008
Димитър Боримечков. Границите на духа (Разговори за Бесарабия). Варна: LiterNet, 2008.