"КУЛТУРАТА КРЕПИ ЧОВЕКА", СПОРЕД ПОЕТА НИКОЛАЙ КОЛЕВ-БОСИЯ

Димитър Боримечков

web | Границите на духа

През януари 1994 г. ни гостува известният български поет и публицист Николай Колев-Босия. И наистина през това зимно време беше без чорапи, с леки обувки. С това той учуди много нашите ръководители, които го възприемаха знаете за какъв...

- Господин Колев-Босия, как се чувствате при тукшните българи?

- Аз се чувствам тук все едно, че съм вкъщи и при мои приятели. Тук ме посрещнаха толкова мило: аз хем съм вкъщи, хем съм на гости.

- Въпреки че сега е криза при вас и при нас, все пак Вие пристигнахте, за да проучите какви са нашите проблеми?

- За мен кризата на духа е най-страшното нещо. Аз видях, че тук, при вас, няма криза на духа. Хората имат стремеж към по-доброто. Имат здрава основа, на която да стъпят.

- Това най-вече става чрез култура, изкуство, чрез общуване...

- Да, именно чрез култура и чрез създаване на възможности за реализиране на личността, чрез личностни интереси - по всякакъв начин. Културата е нещо, което не може да бъде унищожено, което остава, което крепи човека. Ако стъпим на нея и бизнесът ще върви, и семейството.

- Значи, Вие държите на семейството, на нравствеността и на духовното начало?...

- Разбира се. За да се създаде една здрава общност от хора, трябва да има индивидуалност, трябва да има семейство. Оттам се създават основите на личността. Друго. Нека да си върнем училищата, църквите, да си върнем старите традиции, които дават възможност на човека не само да оцелява, но и да живее добре. Нека по всички краища, където живеят българи, да се говори на роден, на майчин език. А в църквите български свещеници да служат на български език.

- Може би най-активно използват родния си език писателите?

- За съжаление, тукшните писатели все още са малко познати в България. Затуй бих искал да им се даде възможност те да имат достъп до това, което става в България, да имат срещи с българските майстори. А творците на изкуствата да правят изложби у нас, в нашите галерии и изложбени зали. Както и творци от България да идват в Бесарабия.

Необходим е по-активен обмен между творците на България и Бесарабия. Нека да се види, че живеят и на друго място българи. Трябва по-често да се срещаме и да се опознаваме, да си обменяме информация, опит и т.н. Нека да потърсим по-силен обмен, да си намерим корените, защото без тях не може да расте дървото нагоре, а листата не могат да бъдат зелени без корени - те изсъхват.

- Какво бихте пожелали на потомците на прокудените българи?

- Българите да не забравят, че са българи, и да живеят добре, както само българинът може да живее. Да търсят българското и да го разпространяват. И да бъдат винаги усмихнати и щастливи.

© Димитър Боримечков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.08.2008
Димитър Боримечков. Границите на духа (Разговори за Бесарабия). Варна: LiterNet, 2008.