"ЕЗИКЪТ Е СИЯНИЕ ОТ СТАРИ ДУМИ",
ТВЪРДИ ПИСАТЕЛЯТ НИКОЛА ИНДЖОВ

Димитър Боримечков

web | Границите на духа

Никола Инджов е известен български поет, публицист, есеист, преводач на поезия от испански, португалски, руски и сръбски. Роден е в Бургас в семейството на бежанци от Беломорска Тракия. Бил е редактор на списание "Родолюбие", на вестник "Литературен фронт" (по-късно в. "Литературен форум"). Носител е на множество литературни награди от 1961 г. до наши дни.

По време на гостуването му в Тараклия в състава на група български и съветски писатели той бе любезен да отговори на мои въпроси:

- Господин Инджов, каква е целта на вашето пътуване по нашите земи?..

- Нашата цел беше, общувайки с колегите от "Литературная газета", да видим как се променя животът на руснаците, украинците и нашите сънародници - бесарабските българи.

- Кои градове успяхте да посетите?

- Посетихме град Москва, Гжел, Симферопол, Ялта, Одеса, Кишинев, българските села и градчета Краснознаменка и Благоево в Одеска област, Украйна, Твардица, Кортен, Кайраклия и Тараклия, в Молдова.

- На какво най-много се зарадвахте?

- Много се радваме на факта, че малките национални групи, каквито са българите тук, получават в периода на демокрацията и гласността възможност да съхранят своя език и своя корен. Възраждането на българския език означава възраждане на българската култура.

- Ще има ли това пътуване някакъв литературен резултат?

- Установяването на лични контакти между творците е много важно, още по-важен е литературният резултат. Ние видяхме много интересни неща, срещнахме се с много интересни хора и това неминуемо ще се отрази във в. "Литературен фронт".

- Като писател, човек, който работи със словото, кажете какво усетихте в езика, на който говорим, в говора ни?

- С радост и удоволствие забелязах, че българският език не е изчезнал, нещо повече, той дори се възражда. Това, че той се преподава в училищата, говори много. Това означава, че са създадени условия да се съхранява културата на българите, живеещи в Молдова.

Говорът ви е много мек и приятен.

- Както се вижда, Вие имате много приятели и колеги?

- Ами и за това пътуваме, да се срещнем с хора, които обичат словото, колеги, които отдавна познаваме. Мисля, че неслучайно именно тук има чудесни поети, пишещи на български език, чиито имена са широко известни: Петър Бурлак-Вълканов, Михаил Бъчваров, Нико Стоянов, Георги Барбаров и други. За нас беше много приятно заедно с тях да участваме в литературни четения, в срещи с публиката. Техният български език е едно сияние от стари думи - звучат еднакво съвременно и ласкаещо слуха. Впрочем езикът е съхранен, съхранена е и българската традиция.

Тези срещи бяха много мили, ние просто нямахме сили да се разделим. Но главното е в друго, че ние имаме възможност да се срещаме все по-често и по-често.

- И в заключение...

- И в заключение искам да споделя най-главното си наблюдение. Буджакските българи, макар и откъснати почти двеста години, две столетия, от старото отечество, са съхранили традиционните добродетели на българския народ. Те са работливи, почтени, с прям характер и по този начин се отличават от другите националности: молдовани, гагаузи, украинци, руснаци, с които живеят редом. Те се отличават с това, с което ние, българите, се отличаваме където и да попаднем по света. Именно затова аз отправям към тях слова на признателност и уважение.

© Димитър Боримечков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.08.2008
Димитър Боримечков. Границите на духа (Разговори за Бесарабия). Варна: LiterNet, 2008.