КУКЛЕН ТЕАТЪР В ТАРАКЛИЯ?
(Разговор с режисьора Кръстьо Младенов)

Димитър Боримечков

web | Границите на духа

Кръстьо Младенов е режисьор на кукления театър в Силистра. Преди години в Тараклия той създава детска студия и осъществява куклената постановка "Шестте пингвинчета". Интересът на детската публика към спектакъла ме провокира да се срещна с него и да му задам няколко въпроса.

- Господин Младенов, как се стигна до представянето на куклената постановка "Шесте пингвинчета"?

- По инициатива на фондация "Читалище" - София, се създаде едно движение за възраждане на български народни читалища в Молдова и Украйна. По този повод бяха събрани 1 600 книги детска художествена литература от различни издателства в България за откриване на библиотека при новото българско читалище "Олимпий Панов" в гр. Тараклия, Република Молдова. Реализацията на куклената пиеса "Шестте пингвинчета" на сцената на читалището е като дарение за децата и детската публика. Тази постановка е подготвена в чест на откриване на първо народно читалище извън пределите на България, в центъра Тараклия, където най-компактно живеят българи, започнали през последните години възрожденски процес.

- Сигурно не Ви беше лесно да осъществите този проект?

- Работата протече доста напрегнато поради краткия срок и поради това, че децата не познават спецификата на кукленото изкуство. Трудно им беше да овладеят куклите и тяхното кукловодство. Също доста се затрудняваха при овладяването на българския език. В края на краищата аз получих удовлетворение: децата играеха с голямо удоволствие и се справиха успешно. Постановката може да се играе почти навсякъде. Тя е лесна за разбиране и интригува детската публика.

- В Тараклия Вие успяхте да осъществите и куклена постановка, и да проведете семинар по кукловодство...

- Да, проведох един малък семинар с детските възпитателки - да видят мястото на кукленото изкуство във възпитанието на децата. Те могат да издигнат кукленото дело, да дадат нещо по-ново, нещо по-свежо и по-различно в техния възпитателен процес, в учебната им работа с децата. И аз смятам, че с учителките направихме нещо добро. Те сериозно се отнесоха към работата и успяха да направят същата пиеса за по-малко време. Мисля, че с тях може да се направи още един състав, още един театрален колектив за куклено изкуство в Тараклия. Още повече че им оставяме като дарение и куклите, и музиката от фондация "Читалище".

- Дори и в тези трудни условия, в тежкото положение, в което сме изпаднали, трябва да търсим начин за контакти, да мислим за бъдещето - за децата...

- Да, условията са доста тежки. Този период трябва да го изживеем. Трябва да намерим сили и мъжество да го преодолеем. Животът си върви, тече си, а ние преди всичко трябва да мислим за децата, за тяхното възпитание и добро образование. Те заслужават да бъдат щастливи и усмихнати. Дори и в тези трудни условия. Ние трябва да им предадем това, което умеем и знаем, за да могат те след време да ни се отблагодарят и да продължат нашия път.

- А какво Ви радва още?

- О, намерих тук един много хубав, топъл прием. И се радвам, че така добре ме посрещнаха. Хората искат повече да научат за България, за живота на своите съплеменници в своята прародина. И в изкуството искат да направят нещо, да се усъвършенстват, да постигнат повече в живота. И това ме кара да идвам отново тук и да помагам с каквото мога. Аз съм за осъществяване на по-добри връзки между хората, за по-добри контакти между българите от Молдова и България.

© Димитър Боримечков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.08.2008
Димитър Боримечков. Границите на духа (Разговори за Бесарабия). Варна: LiterNet, 2008.