|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КУЛТУРНА ДЕЙНОСТ В СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ Димитър Боримечков
- Действително е така - ние сме отдалечени, живеем в специфични условия, но се чувстваме българи. А съумяхме да създадем дружество много просто, защото и ние искаме да се срещаме и да общуваме на родния си език, да запазим своята идентичност, своето българско аз. Основната му цел е - културно-просветна дейност, културни изяви. В тази насока и вършим своята работа. Ние живеем в голям град, който налага една урбанистична култура, която до известна степен обезличава хората и ги прави масови потребители. В селото, както се знае, по-лесно се пазят обичаите и езикът. Затова може би чувството ни е по-изострено. - Но въпреки всичко Вие прилагате своите усилия в името на България и всичко българско... - Защото я обичаме, както децата обичат майка си. Усилията ни са насочени към творческия процес, към голяма културна дейност, за да се запазим, да възродим всичко българско: езика, песните, традициите. Зачестиха срещите, които дадоха тласък за контакти и общуване. Членовете на дружеството участват в различни официални и народни празници. Някои от тях имат театрален характер, те събират много българи и наши приятели, живеещи в Киев. Ние проведохме няколко научно-практически конференции за историята, културата, езика на българите, живеещи в Молдова и Украйна. На тях бяха изнесени доклади за фолклора и създаването на литературен език в диаспората, доколкото бесарабските диалекти са по-консервативни в сравнение с езика, на който говорят в метрополията. Ако говорим за фолклора по нашите краища, то той понякога е по-съхранен, отколкото в самата България. Нашето дружество има заслуга и за създаване на неделно училище. Всяка неделя при нас идват цели семейства - родители със своите деца. Това не само е интересно, но и трогателно. Общуването на близки от две поколения има голям възпитателен характер. Нашето неделно училище развива и художествена самодейност. Проведохме един преглед с название "Ние, забравените българи". Забравените сме именно ние, живеещи в столицата на Украйна - в град Киев. Защо ли? Защото основният акцент във връзките се слага на компактно живеещите българи в Бесарабия и България, а нас май че ни забравят. Когато някъде нещо се провежда, ние обикновено не сме канени, не се взимат предвид нашите виждания. Ние, българите от Молдова, Украйна и други държави, трябва по-често да се събираме и да определим какво и какви сме ние днес и какво искаме. Стига сме се делили на компактно и некомпактно живеещи българи.
© Димитър Боримечков |