Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИСТОРИКЪТ ДЕЧКО ЛЕЧЕВ ЗА ВПЕЧАТЛЕНИЯТА СИ ОТ СРЕЩИТЕ С БЪЛГАРИТЕ ОТ БЕСАРАБИЯ

Димитър Боримечков

web | Границите на духа

Дечко Лечев е директор на Историческия музей в град Шумен. Няколко пъти е бил в Молдова и Украйна с проучвателска цел - да получи информация за шуменските изселници от техните потомци.


- Господин Лечев, когато тръгнахте за Бесарабия, знаехте ли къде отивате?...

- Имах много поводи да отида в Бесарабия. Срещите с бесарабските българи са интересни и от изследователска гледна точка.

Да, знаех, че отивам при близки хора, при българи. И не се излъгах. Те също ни имат за близки, говорят и развълнувано разпитват за България, за политиката и икономическите преобразования, за красивата й природа и най-вече за хората, с които искат да имат срещи и взаимно да си гостуват.

- И се чувстват българи!?

- А що се отнася до това дали се чувстват българи, бих казал: не зная, ако се намери измерение за българщината, дали сравнението с тях ще бъде в наша полза.

Очевидно изпълнената с превратности съдба е изострила чувството им за родова принадлежност и най-важното - инстинкта за самосъхранение. Не е случайно, че вече 150-200 години бесарабските българи са се запазили като народност със своя характерен бит, език, културни ценности.

- А какво Ви изненада?

- С изненада установих, че тукшните българи изпитват известно притеснение, когато разговарят с нас, смятайки, че не говорят добре български. Това, естествено, могат да кажат езиковедите, но аз не съм на това мнение, защото в езика им се срещат твърде колоритни и забравени от нас думи.

- Какво още Ви направи впечатление?

- Очевидно е, че те са запазили една българска черта от миналото - трудолюбието, желанието непременно да съградят свой дом с типичния нашенски двор. Запазили са също така характерното за нас българско гостоприемство - непресторено, открито.

Не знам дали съм прав, но останах с впечатление, че нямат особено високи претенции по отношение на собственото си благополучие, че живеят скромно, без разточителство, и, подчертавам, силно са свързани със земята. Предразположени са към мирно съжителство с различните националности, живеещи в Бесарабия.

- Господин Лечев, Вие възнамерявате ли да дойдете в Бесарабия с група специалисти и да проучите по-обстойно живота и бита на българите и гагаузите?...

- Да, експедициите вероятно ще продължат, за да се доизясняват все повече въпросите около изселничеството - тази тъжна страница от историята на българския народ в годините на тежкото турско робство, а също да се получи нова информация за живота, бита на съвременните българи и гагаузи, които мирно съжителстват и в България, и в Молдова, и в Украйна.

 

 

© Димитър Боримечков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.08.2008
Димитър Боримечков. Границите на духа (Разговори за Бесарабия). Варна: LiterNet, 2008.