БОЖИДАР БОЖИЛОВ: "И МОЯТ ДЯДО Е ТРЪГНАЛ ОТТУК"

Димитър Боримечков

web | Границите на духа

Божидар Божилов е известен български поет, бил е главен редактор на в. "Литературен фронт" и на списанията "Пламък" и "Факел". По време на негово гостуване в Бесарабия имахме кратък разговор.

- Вие сте обиколили цял свят, сега идвате в нашата страна...

- Аз искам да кажа, че не идвам тук, а просто се връщам. Моят дядо Станю Божилов, опълченец от първа дружина, е тръгнал от Кишинев за България. Получил е два златни кръста - Георгиевски "За храброст", и златна чаша, която аз пазя. Тези отличия са му връчени за боевете на Шипка. Винаги в нашия род се е пазел споменът за идването на опълченците, че оттук са тръгнали нашите хора.

Когато аз живеех във Варна, мой съсед беше един стар българин, родом от Болград - Михаил Паничерски. И той, и жена му разправяха за Болград. Така, на мен ми се струва, че връзките на българите от България и Молдова трябва да се засилят, да бъдат постоянни, насочени, а не да бъдат случайни.

- Господин Божилов, Вие се свързахте с бесарабските българи и навярно ще внесете своя принос, ще напишете някои работи?

- Аз смятам да пиша за поезията на поетите тук, да напиша някои работи, да дам и своя принос във възвръщането... Радвам се, че се запознах с българския език на тукшните българи. Това, което чух от моите нови приятели, показва, че българският език тук действително е съхранил някои особености, някои думи и изрази, които са загубени вече в България.

- Значи ли, че трябва да има взаимодействие между литературния български език и езика, на който ние говорим тук?

- На мен ми се струва, че като се види какво е съхранено от традициите, от всичко това, ще се дойде до едно взаимодействие между литературния български език, който ще повлияе, но и тукшният език в някое отношение ще повлияе на нашите писатели, които се борят за чист език.

Да кажем - има такъв момент: наши писатели пишат исторически роман и в него те измислят някакъв исторически български език, докато те биха могли да го вземат не измислен, а истински, на който например говорите вие.

- Вие казахте, че не идвате тук, а се връщате. Смятам, че имате и друга цел, други задачи?

- С много голяма радост идвам, по-точно, връщам се тук. Много съм развълнуван от някои неща: видях в Кишинев гарата, мястото, от което са тръгнали българските опълченци, за да освободят България. Както казах, и моят дядо е тръгнал оттук. Смятам, че моето посещение няма да бъде единствено и така кратко, както сега, защото аз идвам като главен редактор на списание "Факел", което излиза в България.

Имах си задачи и в Москва, но исках да се свържа и с Молдавския съюз на писателите, да се свържа с българските писатели тук. Това беше моята цел и това аз го направих.

© Димитър Боримечков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.08.2008
Димитър Боримечков. Границите на духа (Разговори за Бесарабия). Варна: LiterNet, 2008.