"ТРЯБВА ДА СЕ РОДИШ ПИСАТЕЛ", СПОДЕЛЯ ПИСАТЕЛЯТ-САТИРИК АРКАДИЙ АРКАНОВ

Димитър Боримечков

web | Границите на духа

Аркадий Арканов е известен руски писател-сатирик. Московчанин. Той често посещава Молдова, тук има много приятели. Авторът на това интервю получи истинско удоволствие от срещите и общуването с госта.

- Аркадий Михайлович, по образование Вие сте лекар, по призвание - писател...

- Не е съвсем така. По онова време, когато завършвах медицински институт, се канех да стана лекар и даже не съм мечтал за литературна дейност. Но така се стекоха обстоятелствата, че след завършването на института три години работих по съвместителство. Наскоро разбрах, че медицината, изглежда, е единствената професия, която не може да се съвмещава. За мене това се оказа сложно. Тя иска отдаване изцяло и напълно. Но тъй като аз имах определен стремеж към литературата, реших, че ще бъде много по-добре, ако оставя лекарската работа.

- Защо дипломирани специалисти, да кажем, инженери, преподаватели отиват в журналистиката, попълват редовете на писателския цех?

- Виждате ли, там е работата, че писател не се става. От моя гледна точка трябва да се родиш писател, както впрочем музикант или художник. Ще ти провърви или няма да ти провърви, добър писател ли си, или слаб има значение само ако изобщо ти си писател, а за целта, повтарям, такъв трябва да се родиш.

В нашето общество една от най-големите болести е малкият брой професионалисти. Ние често имаме лоши музиканти, въпреки че те са могли да станат прекрасни администратори или готвачи. Ние имаме лоши готвачи, които с по-голяма радост са могли да свирят в симфоничен оркестър, ако техният живот горе-долу е бил уреден, ако те изначално са имали такава възможност.

Аз смятам, че многобройните писатели по призвание, които са получили някаква друга професия, се опомнят навреме и започват да се занимават с това, с което би трябвало да се занимават. Изглежда, че аз се занимавам с това, с което трябва...

- Ние свикнахме да Ви виждаме на екрана. И станахте популярен, благодарение на телевизията. Хубаво ли е това или е лошо?

- Ако сравняваме всеки творчески човек с някой айсберг, това, което виждаме по телевизията, е само една седма част от него. Телевизионният екран дава, знае се, външна популярност. Понякога това е хубаво, понякога е лошо. Въобще при нас има голяма склонност да преоценяваме това, което показват по телевизията. Понякога човек, който съвършено нищо не представлява, видян на екрана, произвежда някакъв ефект, някакво впечатление. Не знам как и с какво това може да се обясни. Може би с желанието на хората да повярват в чудото, което искат да стане реалност, да се осъществи.

Към своето участие в телевизионните предавания аз се отнасям спокойно. Трябва да си призная - на мен ми е много приятно, когато ме познават и ми се усмихват и се здрависват с мен. Но по-добре да се здрависват, не знаейки кой съм аз...

- Аркадий Михайлович, как Вие се отнасяте към градската и селската публика? Как Ви приема селският зрител и слушател от дълбоката провинция?

- За голямо учудване - добре ме приема, макар че всеки път съм напрегнато внимателен, та нали причислявам себе си към градските хора. И произведенията ми, които излизат от моето перо, също са със съвременна градска тематика.

Селската публика е друга. Тя се отличава от градската. Аз с трепет пътувам в глъбинните села на Молдова и винаги се страхувам ще бъдат ли приети и разбрани моите разкази от селската публика. Но винаги правя корекции. Имам такива хумористични разкази, които безпогрешно се възприемат от всякаква аудитория.

Аз виждам в очите на селските хора това, което не виждам понякога в града - уважението към моя труд, към моята професия. Те, може би, по-малко се смеят, отколкото очаквам, но затова пък очакването се компенсира с много добри и уважителни погледи.

- За какво мечтаете и какво искате да пожелаете на хората от Молдова?

- Единственото, за което мечтая, е хората от Молдова да защитават своите интереси, в тази кризисна ситуация да не изгубят човешкото си достойнство и своите добродетели.

Смятам, че няма да сгреша, ако кажа, че в тях има голяма човечност, истинска доброта в пълния смисъл на думата, че временното, мигновеното заема в техния живот съвсем малко място.

Аз пожелавам на всички мои стари и нови приятели и познати много здраве и успехи в духовното им възраждане.

© Димитър Боримечков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.08.2008
Димитър Боримечков. Границите на духа (Разговори за Бесарабия). Варна: LiterNet, 2008.