Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МНЕНИЕ ЗА ФОРМÀТА НА ИЗПИТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК СЛЕД СЕДМИ КЛАС

Цветелина Георгиева

web

Ясно е, че сега всички трябва да приемем формàта на изпита по български език след 7. клас такъв, какъвто ни го предлага МОН, въпреки че никой не се допита до мнението на учителя. Не станаха ясни и какви изследвания се направиха в полза на взетото решение. И дали се направиха изобщо такива, или се взе наготово чуждият опит. Не трябва да забравяме, че всеки език има своя специфика и следователно методите за изследване на знанията и уменията в неговата област трябва да бъдат различни.

Обществеността остана с впечатлението, че са възможни само две форми на изпит: тест и творческа работа - тип преразказ или интерпретативно съчинение. И че тяхното съчетаване е най-добрият избор (нещо като компромисен вариант, от който всички да останат доволни). Обаче вместо да бъдем доволни, всички сме притеснени: тестът дава възможност за обективна оценка на знанията, но само ако е коректно направен. Преразказът, също както интерпретативното съчинение, затруднява проверителите в оценяването. Защото кой ще определи кои детайли непременно трябва да присъстват в преразказа и кои не са от голямо значение и могат да бъдат спестени от ученика, без това да намали оценката му (ясно е, че субективният фактор не може да се избегне). И не на последно място - трудността при промяна нагласата на ученика при изпълнение на две различни дейности. (Тук трябва да отбележа, че приветствам изпитната форма, предложена от експертите по български език и литература в РИО при София - град, за националното състезание за 7. клас: вместо преразказ - въпроси, изискващи свободен отговор.

Моята учителска практика показва, че можеше да се потърсят и други възможности за изпит освен предложените от МОН. Преди години направих изследване, насочено към областите на синтаксиса, пунктуацията и най-вече стилистиката. То ми даде възможност да сравня резултатите на учениците, получени чрез тест (репродуктивно равнище), набор от приложни задачи (за трансформиране, редактиране, пунктуация и конструиране - продуктивно равнище) и преразказ на непознат текст (творческо равнище). Получената картина може да се илюстрира със следната диаграма:

Диаграма 1. Резултати, получени на трите равнища (в проценти)

Сравнението на данните от трите вида дейности най-общо показва следното. Между резултатите при изпълнение на задачите от продуктивно и творческо равнище няма голяма разлика. Причината за това е фактът, че към приложните задачи бяха включени задачи за конструиране с дидактическа цел.

Почти един и същ е броят на учениците с резултат "добър" и за трите равнища.

Резултатите "среден" и на трите равнища са приблизително еднакви.

Учениците, които не притежават необходимите умения и са с резултат "слаб", са съвсем малък брой на репродуктивно равнище, а броят им на творческо равнище се доближава до този на продуктивно.

Следователно очакванията, че колкото е по-високо равнището, което се изследва, толкова по-ниски са резултатите, се потвърждава отчасти. Наистина, резултатите на I и II равнище се различават чувствително и подкрепят очакванията. Но резултатите на III равнище са еднакви или малко по-високи от тези на предходното равнище. Само при резултат "отличен" има закономерно намаляване на броя на учениците на трите равнища. На творческо равнище средният успех е малко по-висок от средния успех на продуктивно равнище (3,80 : 3,45), докато разликата между I и II равнище е една единица. Еднакви са модата и медианата на двете равнища - 4, докато на репродуктивно стойността и на двете е 5.

Таблица 1 за средния успех

Като цяло разликата с една единица в успеха е логична и се обяснява именно с по-високата степен на умения, които учениците трябва да притежават, за да се справят със задачите на продуктивно равнище. Но "сривът" със 17% от носителите на петици, които получават на задачите за приложение "слаб" и "среден", е тревожен. Това означава, че обучението за тях е имало предимно теоретичен характер.

Интересно е и наблюдението, че отличниците на по-високото равнище са показали известни колебания в работата си над теста.

Сравнителната таблица на ранговия ред показва, че резултатите от комплекса задачи с приложен характер и преразказа са много близки - при приблизително 50 % от учениците резултатите съвпадат, при 30 % при преразказа са по-високи с една единица, а при 15 % - по-ниски с една единица в сравнение с приложните задачи. Само при 5% от учениците разликата в резултатите е по- голяма (№ 7, 12, 13, 19, 28). При това всички ученици, които имат слаби оценки на преразказа, с изключение на един, имат такива и в Индивидуалната карта № 2. А успехът на първите 8 ученици (почти 20 %) е един и същ за трите карти:

Преразказ
Приложни задачи
Тест
23
6
6
5
32
5
5
5
9
5
4
5
15
5
5
6
34
5
4
5
38
5
4
5
18
5
4
5
19
5
6
5

Не е така обаче с резултатите на първите ученици в ранговия ред при теста. Те се различават по-чувствително:

Преразказ
Приложни задачи
Тест
2
4
4
6
15
5
5
6
11
4
4
6
41
4
4
6
9
5
4
5
23
6
6
5
38
5
3
5
4
4
4
5

Тук половината от учениците имат резултати, които се различават с две единици. Следователно задачите с тестов характер в този случай имат по-ограничени възможности да дадат точна картина за уменията на ученика на по-високите равнища.

Изводът от това наблюдение е, че независимо от вида на инструментариума за диагностика - дали ще бъде преразказ или комплекс от задачи с приложен характер, се получава резултат, валиден за трите равнища. Ето защо аз бих предложила като алтернативен на утвърдения вече формат варианта с приложни задачи (за трансформиране, редактиране, пунктуация и конструиране с дидактическа цел).

Давам си сметка, че това обаче няма да разреши проблема, който се очертава след 7. клас и който ще бъде последица от формàта на изпита - в средния курс да не се обръща необходимото внимание на интерпретативното съчинение и формирането на умения за създаването му да се отложи за по-късен момент.

 

 

© Цветелина Георгиева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2007, № 2
© Електронно списание LiterNet, 30.06.2007, № 6 (91)

Други публикации:
Български език и литература, 2007, № 2.