ИНТЕГРАЛНИЯТ ПОДХОД В ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Цветелина Георгиева

web

Нашето образование следва общата тенденция за отваряне към света - да възпитава у младото поколение способности за общуване и извън нашата страна. Това не е само предмет на чуждоезиковото обучение. Възможно е уменията за създаване на качествен преводен текст да се формират и в часовете по български език. Така на практика се осъществяват интегрални връзки между родния и чуждия език.

1. Тенденции в изучаването и прилагането на интегралните връзки в обучението

Макар и особено актуален в днешно време, въпросът за интегралните взаимодействия между езиковите учебни дисциплини възниква още през 80-те години на миналия век. Тогава се търси начин за преодоляване на противоречията и ограниченията на училищната предметна система, породени от интегралните тенденции в развитието на съвременните науки. Както Ал. Фол заявява тогава, "Днес интегративността е един феномен на природата и културата, който вече не подлежи на съмнение. За образователната система е особено важно, че тази интегративност изисква широко съдружие на множество сфери в дейността на човека" (Фол 1985: 27).

М. Андреев (Андреев 1986) изяснява теоретичните предпоставки на интегралния подход в обучението и формулира дидактическата им значимост в системата на учебното съдържание и функционалната им оперативност в обучението като цяло. Авторът подчертава, че интегралните тенденции в обучението не са отрицание на предметната система, а нейно продължение в специфични дидактично обосновани форми. Той разяснява, че в отделните предмети съществуват интегративни нишки, които трябва да се актуализират в подходящи форми. Значението на интегралните тенденции М. Андреев вижда преди всичко в това, че те произтичат от предметните знания и ги надстройват (Андреев 1986: 12-13).

Едно от направленията при прилагане на интегралния подход е разработване на проблемите, свързани с осъществяване на интеграция между учебните предмети, върху основата преди всичко на интеграционния подход към учебното съдържание (Интегрална структура 1990: 31). Във връзка с това се разработват новите учебни програми, в които осъществяването на междупредметни връзки намира важно място.

Особено интересен е проблемът за осъществяване на интегрални взаимодействия в изучаването на български и чужд език. Изтъква се, че чрез единния подход към лингвистичните явления в обучението по роден и по чужд език се постига комплексно въздействие върху ученика. В резултат на въздействието и взаимопроникването на знания се получава качествено ново, синтезно по своя характер познание... учениците достигат до качествено нова степен на осмисляне на учебното съдържание като интегрална цялост, у тях се изгражда способност за пренос и обобщение на синтезни знания и умения при изучаване на други сложни явления и процеси, формира се нагласа, стил на синтезно мислене и действие (Интегрална структура 1990: 325).

Във връзка с решаването на проблема за необходимостта от прилагане на интегралния подход в езиковото обучение през 1983/84 и 1984/85 учебна година са проведени диагностични изследвания с 238 ученици от София и Софийска област. Като анализира резултатите, Р. Пенкова констатира, че:

1) Знанията за родния език са усвоени сами за себе си, не се вижда връзката между езиковите факти в родния и чуждия език, не се осъзнава интегралната същност на езиковото понятие (Интегрална структура 1990: 59).

2) У учениците не са изградени в достатъчно висока степен речеви умения, необходими за цялостната им учебно-познавателна дейност, както и за пълноценното им общуване в отделните сфери на обществения живот. Недостатъчно високата степен на тяхната формираност е факт, който показва, че речевите умения не са застъпени последователно и целенасочено в цялостния учебно-възпитателен процес. В съответствие с тяхната интегрална същност е необходимо те да се изграждат в обучението по всички учебни дисциплини (Интегрална структура 1990: 61).

Установените резултати водят до извода, че се налага приложение на интегрален подход при подбора и в структурирането на учебното съдържание, който да позволи на учениците на най-висока степен на обобщеност да осъзнават езиковите факти (Интегрална структура 1990: 62).

За необходимостта да се използват знанията и уменията в областта на родния език като основа за изучаване на чуждия говорят редица преподаватели - М. Белова (Белова 1999: 11-15), Б. Денизов (Денизов 2004: 81), М. Лазарова (Лазарова 2004: 205), Р. Пъндева, П. Стефанова, Й. Симеонова (Котова 1990: 323). Тези автори споделят мнението, че в процеса на обучението по чужд език се осмислят много явления от родния език, откриват се общи и специфични факти, разширяват се лингвистичните познания, изграждат се единни понятийни структури, осъзнават се глобалните закономерности на механизма на езиковото творчество (Интегрална структура 1990: 323). В обучението по роден език се осъзнават структурата и функционирането на езиковата система. При изучаване на чуждоезиковата система учениците се опират на изследван вече обект от същия тип в родния език. Основната част от понятията, изучавани в чуждия език, са вече усвоени в родния. В обучението по чужд език те се допълват и разширяват (Интегрална структура 1990: 328). В съвременните условия ранното чуждоезиково обучение се сблъсква с основния проблем - да изпреварва обучението по роден език. Това е причината много автори да говорят за приоритетно обучение по западен език, което ще постави основа за обучението по родния. Виждаме, че гледищата се различават по отношение на това кой език - българският или чуждият, ще бъде базисен за езиковото обучение изобщо. Но всички автори са единодушни, че връзка между изучаването на двата езика трябва да има.

2. Интегралните връзки в учебните програми

В образователната политика на развитите държави се отделя особено място на разширяване комуникативните възможности на учениците се във връзка с интегрирането им в обществото. Една от основните задачи на българското средно образование е нова стратегия в обучението по роден и по чужд език. В Националната програма за развитие на училищното образование за 2006-2015 г. (www. minedu. government. bg) се подчертава необходимостта да се провокира мисленето, самостоятелността и формирането на практически умения у ученика. Във връзка с проблема за недостатъчната ефективност на качеството на образованието се предвижда осмият клас да е година за интензивно чуждоезиково обучение. От друга страна, поставят се изискванията да се използват нови интерактивни методи за преподаване с цел да се създаде по-голям интерес, да се засили практическата насоченост на обучението и съвременното ръководене на учебната дейност в класната стая, така че ученикът да бъде активен участник в процеса.

Идеята за интегрално взаимодействие между езиковите дисциплини е отразена от МОН още през 2000 г. в новите програми по български език.

Независимо от насоките, дадени от МОН, в учебниците по български език липсват упражнения за работа по съответните проблеми.

Наистина, през учебната 2000/2001 г. се използва учебното помагало по български език за 9. и 10. клас на СОУ с автори Милена Васева и Весела Михайлова (изд. "Ив. Богоров", София, 2000). В него има едно упражнение (с. 35/ упр. 1), което позволява в процеса на работата да се осъществят междупредметни връзки с изучавания от учениците чужд език. Това доказва, че авторките на Учебното помагало признават важността на проблема за езиковата интеграция и за особената роля, която имат граматичните особености на двата езика за смисловото оформяне на текста. В случая тези особености са свързани с глаголното време и вида на сложното изречение, т.е. с морфологията и синтаксиса на българския и английския език.

За съжаление през следващата 2001/2002 учебна година на учителите по български език бяха предоставени нови учебници и помагала, в които не се обръща внимание на близостта и различията между изучаваните в училище езици. Тези учебници се използват и в момента. Естествено възниква въпросът, защо се пренебрегват езиковите компетентности на учениците, придобити при анализиране и създаване на преводен текст.

От друга страна, неразрешен от МОН остава въпросът за критериите и показателите, по които да се оценява качеството на такова обучение, ако то се провежда. Още М. Андреев (1986: 113) подчертава, че "един от най-трудните проблеми при интегрираното обучение е оценяването на знанията, уменията, навиците и съвкупните постижения в познавателната дейност, тъй като няма критерии и еталони, включени в програмното учебно съдържание". Този проблем не е разрешен и до днес.

Не се обръща внимание и на професионалната подготовка на учителите да провеждат такъв тип обучение в часовете по български език. Вярно е, че преобладаващата част от младите преподаватели владеят добре един или два чужди езика, но по-възрастните се нуждаят от опресняване на знанията или дори от базово обучение по език, който не са изучавали досега. Пътят за подготовка на учителските кадри при съвременните условия са езиковите курсове и следдипломната квалификация.

3. Програма за обучение, при което се осъществяват интегрални взаимоотношения между българския и английския език

Съобразявайки се с всичко това, предлагаме програма за провеждане на обучение, при което се осъществяват интегрални взаимоотношения между българския и английския език. В основата Ј са сравнителният анализ и аналогията. Учениците проявяват интерес към тази дейност, защото тя им позволява да реализират наученото в часовете по роден и по чужд език. Това ги мотивира да учат граматиката на двата езика, защото виждат конкретната полза. Така, от една страна, се преодолява наизустяването, а, от друга - учениците се убеждават, че доброто познаване на българската граматика им е необходимо за изучаването на всеки чужд език. Придобитите уменията могат да намерят приложение както при създаване на писмен и устен текст с научна, публицистична, художествена или разговорна тематика, така и при разработване на паралелни двуезични проекти, отчитащи общите и различните страни на езиковите системи.

Целта на учебната програма е да начертае насоки за провеждане на интегрално обучение между българския и английския език. Тя предвижда повишаването на езиковата компетентност на учениците да стане, като се актуализират и допълнят знанията им в областта на синтаксиса и лексикологията и се развият умения за изграждане на български текст, който да е смислово възможно най-близо до оригиналния английски текст и в същото време да е построен съобразно със синтактичната и лексикалната норма на българския книжовен език. Тоест целта на обучението е не само да се дадат знания за граматиката на двата езика, а да се развият комуникативноречеви компетентности.

Програмата на обучение съдържа две части: първо, синтаксис и лексикология, и второ, методика за нейното приложение. Тя е съобразена с държавните образователни стандарти на МОН.

Първата част на програмата е предназначена за обучение в подготвителните класове на езиковите гимназии и в 8. клас на паралелките с разширено изучаване на английски език в СОУ. Но предлаганата методика може да се използва и в по-горен клас, ако дотогава не е осъществяван подобен тип обучение с конкретна насоченост към стилистичните употреби на синтактичните конструкции.

Втората част на програмата предвижда обучението да се проведе през следващата учебна година. Тя допълва и доразвива уменията за правилна употреба на думата в контекста и обръща особено внимание на стилистичната употреба на лексикалните единици в българския и английския език. Така се осъществява цялостен и завършен обучителен процес, чийто акцент пада върху експресивния ресурс на синтактично-лексикалната структура на преводния текст.

Пълното съдържание на програмата може да се види в посочените по-долу учебни помагала¹ (съответно на с. 115-122 в I част и с. 147-153 във II част). Тук отделяме място на най-същественото - очакваните резултати по теми:

Учебна програма за интегрално обучение - Синтаксис (8. клас)

Тема 1: Как промяната на словореда води до промяна в смисъла на изказването

- Умения да откриват логическото ударение в изказване

- Умения да оформят правилно, точно и ясно изказване

- Умения да поправят допуснати грешки в собствен текст и в текст на своите съученици

- Умения да съобразяват изказването си с изискванията за правилен словоред

- Умения да постигнат стилистичен ефект чрез съзнателно нарушаване на словореда

- Умения да създават преводен текст, като запазват мястото на логическото ударение съобразно с авторовия замисъл

- Умения да предават спонтанност на изказа

- Умения да избягват книжовните изрази там, където са неуместни - в разговорната и художествената реч

Тема 2: Промени в конструкциите, които водят до промяна в смисъла на изказването

- Умения да трансформират синтактични конструкции

- Умения да определят логическото ударение в изказване

- Умения да използват стилистичните възможности на залога

- Умения да изграждат конструкция, съответстваща на авторовия замисъл, като поставят акцент или върху вършителя, или върху резултата на действието

Тема 3: Промяна на мястото на думата, която води до промяна в смисъла на изречението

- Умения да постигат различни стратегии в общуването

- Умения да извличат най-важната информация

- Умения да подчертават най-значимата информация в изказа, като изграждат различни варианти на изречението.

Тема 4: Как контекстът определя смисъла на изказването

- Знания за текста и контекста

- Знания за многозначността на думата

- Умения за избор на подходящ контекстов синоним

Тема 5: Обособени части. Еднородни части. Разговорни добавки

- Разпознават обособените и еднородните части и разговорните добавки

- Умения да използват обособените части за създаване на стегнат и точен изказ

- Умения да използват обособените части за постигане на ритмичност и мелодичност на текста

- Умения за построяване на художествени фигури - градация, антитеза, инверсия, чрез използване на еднородни части

- Умение за създаване на стратегия за привличане на вниманието в научно-публицистични текстове

- Умение за създаване на стратегия за постигане на спонтанност в художествен и в разговорен текст

Тема 6: Синтактична синонимия

- Познаване на явлението синтактична синонимия

- Умения за трансформиране на синтактични конструкции в съответните им синтактични синоними

- Умения за избор на най-подходящ синтактичен синоним в дадена комуникативна ситуация

Тема 7: Синтактичен паралелизъм

- Познаване на фигурата синтактичен паралелизъм

- Умения за създаване на синтактично паралелни конструкции

- Умения за постигане на синтактична симетрия в текста

- Умения за използване на синтактичния паралелизъм за изразяване на субективна оценка в текста

Тема 8: Някои английски синтактични фигури, които нямат аналог в българския език

Изпускане на дума в английска конструкция

- Умения за трансформиране на причастните форми в подчинени изречения

- Умения за избягване на повторенията

- Умения за превод на - ing-конструкции в разговорни и художествени текстове

Учебна програма за интегрално обучение - Лексикология (9. клас)

Тема 1: Избор на подходящ контекстов синоним

- Отчитат задължителността и възможностите за избор по отношение на употребата на контекстови синоними

- Умения за избор на подходящ контекстов синоним

Тема 2: Избор на подходящ лексикален синоним

- Отчитат задължителността и възможностите за избор по отношение на употребата на контекстови синоними

- Умения за избор на подходящ лексикален синоним

Тема 3: Лексикална съчетаемост

- Знания за видовете словосъчетания

- Умения за превод на фразеологизми

Тема 4: Многозначност на думата във фразеологизма

- Умения за превод на фразеологизми

Тема 5: Избор на подходящ фразеологичен синоним

- Отчитат задължителността и възможностите за избор по отношение на употребата на фразеологизмите

- Умения за избор на подходящ фразеологичен синоним

Тема 6: Превод на идиоми

- Познават начините за възникване на идиомите

- Умения за превод на идиоми

Тема 7: Метафорична употреба на думата в художествения и научния текст

- Познаване функциите на художествените изразни средства в речта

- Познаване видовете художествени изразни средства

- Умения да се разпознават художествените изразни средства

- Умения да се използват думи в преносно значение

- Умения да се превеждат кратки текстове, наситени с метафорична образност

Тема 8: Разговорни и образни елементи в научния стил

- Разпознаване на разговорните и образните елементи

- Умения за постигане на определени комуникативни цели чрез смесване на елементи от различни лексикални пластове

Програмата се реализира в часовете по български език във вид на урочни фрагменти. Разработената технология в учебните помагала² предлага примерни текстове за трансформации, коментари и изводи; представя модел на обучението, както и примерен календарно-тематичен план; уточнява критерии и показатели за оценка на постигнатите резултати. Методиката се основава на базови знания за синтактичните единици и възможностите за тяхната употреба в речта. Разгледани са особеностите при употребата на синтактичните и лексикалните единици в различните функционални стилове. Съзнателно са търсени общите характеристики на българския и английския език, за да се постигнат трайни навици не само при превод на текст, а и при създаване на всякакъв вид български текст.

Интегралното обучение има съществено значение, защото води до създаване на разнообразни компетентности, необходими на обучаемите за тяхната по-нататъшна социална и професионална реализация. Преводът като речева дейност е част от интерактивността на личността в обществото ( Ван Дайк 1997).

В "Общоевропейската рамка за езиково обучение" (1998) се изтъква, че усвояването на няколко езика е средство за "взаимно разбиране между народи с различни култури" и води до формиране на съзнание за "европейска културна идентичност". Наред с това се подчертава, че в скàлата за необходимото владеене на езици най-високо място заема родният език.

БЕЛЕЖКИ

1. Георгиева, Цветелина. Създаване на текст чрез превод от английски на български език. I част - Синтаксис. (Система на обучение в езиковите гимназии и профилираните чуждоезикови паралелки на СОУ). София. Академично издателство "Проф. Марин Дринов", 2006. [обратно]

2. Георгиева, Цветелина. Създаване на текст чрез превод от английски на български език. II част - Лексикология. (Система на обучение в езиковите гимназии и профилираните чуждоезикови паралелки на СОУ). София. Академично издателство "Проф. Марин Дринов", 2006. Към вече споменатите се включва и следното: Георгиева, Цветелина. Създаване на текст чрез превод от английски на български език. Учебна тетрадка за 8. и 9. клас. (За обучение в езиковите гимназии и профилираните чуждоезикови паралелки на СОУ). София, Академично издателство "Проф. Марин Дринов", 2006. [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Андреев 1986: Андреев, М. Интегративни тенденции в обучението. София.

Андреев 1996: Андреев, М. Процесът на обучението. Дидактика. София.

Белова 1999: Белова, М. Проекциите на бъдещето в образованието днес. // Образованието днес - образование за утре. Българо-италиански симпозиум 6.-7. октомври 1998 г. Ред. Г. Бижков и др. София.

Денизов 2004: Денизов, Б. Актуални проблеми на преподаването на чуждия език във ВУЗ. // Трета международна конференция: Езикът - средство за образование, наука и професионална реализация, 8-10 юни 2004, Варна.

Интегрална структура 1990: Сб. Интегрална структура в учебното съдържание на средното училище: Хуманитарно направление. София.

Лазарова 2004: Лазарова, М. Съвременният български език - мода, удобство или вярност към ценностите. // Трета международна конференция: Езикът - средство за образование, наука и професионална реализация, 8-10 юни 2004, Варна.

Общоевропейска рамка ... 1998: Общоевропейска рамка за езиково обучение. Съвет за културно сътрудничество - Страсбург, 1998.

Фол 1985: Фол, Ал. Проблеми на научно-техническия прогрес в образованието. Пловдив.

Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015) <http://www.minedu.government.bg> (09.11.2008).

Ван Дайк 1997: Van Dijk. A Diskourse as Interaction in Society. // Diskourse as Social Interaction. Diskourse Studies: A Multidisciplinary Introduction, Volume 2, SAGE Publications.

© Цветелина Георгиева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2008, № 5
© Електронно списание LiterNet, 05.12.2008, № 12 (109)

Други публикации:
Български език и литература, 2008, № 5.