Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЧУДЕСАТА НА КОНСТАНТИН ФИЛОСОФ

Боряна Велчева

web

Най-важните сведения за създаването на старобългарската писменост черпим от житията на двамата солунски братя - Константин-Кирил философ и Методий. Според житието на Константин философ създаването на нова азбука и преводът на най-важните християнски книги са станали като чудо. Константин започнал да се моли заедно със своите помощници ("съпоспешници") и Бог скоро се явил, като чул своите раби: "и тогава той сложи буквите и започна да пише евангелската беседа". Така изведнъж, според житието, бива създадена славянската азбука и бива създаден един нов книжовен език. Бързината в случая е чудо и това чудо е само символ на талантливо дело и изключително по своята важност събитие. Още едно от описаните в житието чудеса буди интерес във връзка със създаването на славянската писменост. Като ученик в Константинопол Константин усвоил граматиката и други науки само за три месеца. И в този случай бързината е символ на истинско чудо - големия филологически талант и огромните познания на младия солунчанин, които са учудвали неговите съвременници. Известно е, че още като дете той се е интересувал от граматика. Като юноша Константин е искал да предложи цялото си бащино наследство на солунски философ в замяна на филологически познания. По-късно - като библиотекар в Патриаршеската библиотека в Константинопол, Константин е имал възможност да се запознае с писмеността на своето време в цялото й богатство и многообразие.

Две са невероятните постижения, две са действителните чудеса, свързани с името на св. Константин-Кирил Философ: създаването на първата славянска азбука - глаголицата, и създаването на старобългарския книжовен език.

За глаголицата са измисляни и продължават да бъдат измисляни най-различни, включително и най-невероятни обяснения и хипотези. Трябва да се помни, че тази интересна азбука е била създадена от вярващ християнин и византийски възпитаник. Несъмнено е, че тя е основана на гръцката азбука, като добавените кръгчета правят буквите толкова странни. Главната разлика от гръцката азбука е въвеждането на знаци за характерни славянски гласни и съгласни - букви за [дз], [ш], [ж], [ч], [ъ], [ь], [э], за назалните гласни и пр. Това е предимство за новата азбука и това я прави (както и създадената на нейна основа кирилица) по-съвършена, отколкото е основаната също на гръцката азбука латиница. Както е известно, в латиницата няма специални букви за много фонеми, които има в славянските, романските и германските езици. Да припомним например отбелязването на [ш] с две букви в английски, отбелязването на [ч] с четири букви в немски, сложната система от знаци в полски и пр.

Поразително е, че глаголическата графическа система отразява фонологически противопоставяния. Например в началото на азбуката се намират всички букви за звучни съгласни, а в края са буквите за славянски беззвучни съгласни и буквите за особените славянски гласни. Самите глаголически написания отразяват противопоставяния по определени признаци - например по звучност/беззвучност. Съгласните б и п, д и т, г и к имат в своите начертания общи "скелети". Същото се отнася до буквите за з и дз. Всички веларни съгласни са маркирани с общ графичен елемент; буквите за кратките гласни са обединени с обърнатата наляво дъга, т.е. отразено е противопоставянето на гласните по краткост и дължина. Общ елемент има в диакритичния знак на двете високи кратки гласни, т.нар. ерове. Със специален общ знак е отбелязана назалността на т.нар. носовки и пр. фонологическата знакова мотивираност прави глаголицата уникална сред познатите азбуки в света и несъмнено говори за високи филологически познания и талант на нейния създател.

И все пак най-голямото филологическо постижение на Константин-Кирил е славянският превод на богослужебните книги и създаването на старобългарския книжовен език.

Това, разбира се, не е станало изведнъж, както пише в Житието. По всяка вероятност двамата братя, заедно с група помощници, са работили по преводите продължително време още в малоазийския манастир, където Константин философ и Методий са пребивавали преди моравската мисия. Преводът е изисквал много труд, отлично владеене на старобългарската граматика и словно богатство, съвършено владеене на гръцки език, теология и философия.

В какво е значението на този превод? За първи път в континентална Европа се появяват книги на народен, достъпен и разбираем език. Преводът на Мартин Лютер на немски се появява, както е добре известно, векове по-късно. "Библия и черковна служба на собствен народен език - казва немският теолог Й. Хелд на честването на св. Методий през 1985 г., - това е било тогава и още дълги години след това почти немислимо и е предизвиквало не само спорове, но и опасни конфликти." Достъпността на книжовния език е правело възможно създаването на големи книжовни центрове с многобройни преводачи и преписвачи. Все повече старобългарски преводи и оригинални произведения от 9. и 10. век биват откривани през последните години. Книжовният живот от онази епоха смайва със своето богатство, с многообразната запазена лексика, с поетичността на езика.

Ранните славянски преводи са изисквали създаване на много нови думи с абстрактно значение, теологически, философски, юридически, естественонаучни термини. Много такива стари думи, създадени от първоучителите и техни ученици, са в употреба и до днес в българския език. Такива са например благодаря, благодеяние, благороден, благоухание, беззаконие, безмълвен, бездушен, животворен, законопрестъпник, лицемерие, избавление, злодей, многообразен, начинание, неръкотворен, непобедим, несъвършен, прелюбодеяние, упование, целомъдрие, чародей и много други. Стари са и някои научни термини, като зрение, слух, осезание, обоняние. У Черноризец Храбър има термини землемерение, звездочтение, двугласна (за дифтонг) и пр.

Създаден на народна основа, старобългарският книжовен език поема функциите на гръцкия в православния свят и заедно с латинския той става един от двата литературни езика в средновековна Европа.

 

 

© Боряна Велчева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2007, № 1
© Електронно списание LiterNet, 10.05.2007, № 5 (90)

Други публикации:
Български език и литература, 2007, № 1.